Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Олга Канорская
2 април 2012, 15:56

Съдържимото на чинията, като двигател на социалния прогрес

Съдържимото на чинията, като двигател на социалния прогрес

„Човекът е това, каквото той яде” – тази формулировка на немския философ Лудвиг Фойербах от 19-ти век придоби абсолютно ново значение. Първоначално се подразбираше, че правилният порцион е способен да избави човек от болестите, а сега храната стана повод да се похвалиш и възможност да разкажеш за себе си, като за личност.

Мобилният телефон и дигиталният фотоапарат уверено смениха молитвата в живота на обикновения човек. Вместо, както бе прието в миналото, да се благодари на Господ за насъщния хляб, народът преди хранене все по-често хваща любимия си gadget и снима това, което след секунда ще поглъща с удоволствие. Например, в най-популярната социална мрежа за размяна на фотоси сред притежателите на продукцията на Apple Instagram, при кликването на тага „храна” изплуват близо 1,5 милиона фотоснимки, а по тага „семейство” – 350.000. Някои се оплакват на тщеславието и ограничеността на фотографите.

Лекарят-психиатър Сергей Нурисламов, на свой ред, не вижда тук нищо осъдително:

- На практика храната се асоциира с определени континенти, определени етноси, култури и дори религии. И затова съм съгласен, че сега човек може по-точно да бъде опознат по храната, отколкото по облеклото или по колата.

Значението на храната за културата, влиянието на порциона върху поведението на хората или отражението на една или друга епоха не може да се подценява. Например, прочутото италианско ястие – пълнени цветя на тиквичките – се появиха благодарение на майсторството на евреите от Апенинския полуостров, на които в определен момент им бяха забранили купуват цели тиквички и ги накараха да използват само техни „отпадъци”.

По време на СССР културата на храненето беше практически унищожена. Дефицитът, недостигът на пари изкорениха навика да се украсява софрата и желанието за услаждане на съвместната трапеза. Сега, когато хубавата храна стана достъпна, руснаците, разбира се, започнаха да създават собствена култура на храненето, казва директорът на лицей „Ковчег” Рустам Курбатов:

- Преди няколко години при нас идваше един французин и казваше, че „руснаците се хранят независимо с какво, независимо кога и независимо с кого”. Но аз не бих правил такива обобщения. Русия се оказа на кръстопътя на различни потоци, и ние сме много възприемчиви – и към западното, и към източното влияние.

Друга особеност на руския консуматор е отношението му към качеството на храната, казва Генералния директор на ресторант „Пушкин” Николай Грибов:

- Вкусът на хората и гостите, които идват при нас, се променя. Докато по-рано гостите ни гледаха повече на Запад и говориха, как са нещата при тях, то днес нашите гости обръщат повече внимание на екологичността на продуктите.

Впрочем, въпреки световния култ на младостта и здравето, статистиката говори, че основните пари в сферата на храненето се печелят върху полуфабрикатите. Борбата с тази тенденция може да е изключително самостоятелна. По-специално, да се въведе традицията винаги сами да си готвим и да сервираме на масата. Това, което на пръв поглед изглежда уморително, в резултат може да промени живота към по-добро.

  •  
    и споделяне