Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Полина Черница
28 февруари 2012, 13:39

Юбилей с мъгляви перспективи

Юбилей с мъгляви перспективи

На 28 февруари 2002 година в 12 членки на Европейския съюз завърши използването на националните валути. Еврото стана единствена вътрешна единица за разплащания на валутния съюз. След 10 години почти половината жители на еврозоната признават, че изпитват чувство на носталгия по националната си валута, и не крият раздразнение от безсилието на властите на Европейския съюз да преборят кризата с дълговете.

На 28 февруари 2002 година в 12 членки на Европейския съюз завърши използването на националните валути. Еврото стана единствена вътрешна единица за разплащания на валутния съюз.

След 10 години почти половината жители на еврозоната признават, че изпитват чувство на носталгия по националната си валута, и не крият раздразнение от безсилието на властите на Европейския съюз да преборят кризата с дълговете.

През последните години броят страни, където еврото смени местната валута, нарасна до 17. След като през януари 2011 година към валутния съюз се присъедини Естония, разразилата се криза сложи кръст на по-нататъшното разширяване на еврозоната. Страните, мечтаели по-рано по-скоро да станат членки на привилегирования „евроклуб”, взеха таймаут. Властите на някои „неприсъединили се”, например Чехия, изобщо окачествиха въвеждането на еврото като „несполучлив икономически експеримент”.

От момента на въвеждането на еврото през 1999 година, тази валута се преподнася като универсално средство за борба със старите болести на Европа. Единната валута трябваше да минимизира инфлацията, да улесни живота на туристите и на бизнеса, да въведе ред в бюджетната политика. Последната точка се регулира от строгите Маастрихтски критерии – дефицитът на бюджета да не е повече от 3%, а държавният дълг – под 60% от брутния вътрешен продукт. Но политиката надделя икономическата целесъобразност и членки на еврозоната станаха Гърция, Италия и Испания, чиито бюджетни показатели бяха далеч от образцовите. Днес за тези грешки се налага да плаща „локомотивът” на еврозоната – Германия, където почти 1/3 от населението са евроскептици. Тези дни дори вътрешният министър на Германия Ханс Фридрих откровено призова Атина „да осъзнае целесъобразността на излизането от зоната на еврото”. Вероятността на отказа от еврото (и от съответните проблеми) на самата Германия също остава висока – в края на миналата година редица експерти го смятаха за решен въпрос. Ето как коментира създалото се положение руският финансист Александър Лапутин:

- Кризата в еврозоната се видоизменя, и кръгът проблеми приблизително е ясен. Друг е въпросът, че решението на тези проблеми ще се проточи с години. Може ли Европейският съюз да се върне към марките или драхмите? Това са два различни въпроса. Едно е връщането към марките, т.е. излизането на силните страни от зоната на еврото. Друг е въпросът с драхмите. Мисля, че нито едното, нито другото не е изгодно на членките на Европейския съюз. И затова бих разглеждал перспективата на еврото горе-долу като стабилна. Връщането към националните валути, сигурно, е най-лошият вариант.

  •  
    и споделяне