Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Александра Захарова, Валентина Качаева
17 февруари 2012, 13:43

Съдбата на руския език в Латвия ще се реши в събота

Съдбата на руския език в Латвия ще се реши в събота

Ако за промяна на статута на руския език в Латвия на референдума в събота гласуват повече от 50% от избирателите, той ще стане втори държавен език в страната. Ако инициаторите не съберат достатъчно количество гласове, те ще се обърнат в Европейския парламент. Властите решително са против поправки към Конституцията за втори държавен език.

Ако за промяна на статута на руския език в Латвия на референдума в събота гласуват повече от 50% от избирателите, той ще стане втори държавен език в страната. Ако инициаторите не съберат достатъчно количество гласове, те ще се обърнат в Европейския парламент.

Властите решително са против поправки към Конституцията за втори държавен език. Президентът Андрис Берзиниш обеща да подаде оставка в случай на победа на привържениците на руския език, а практически целият управляващ елит твърди: гласуването ще дестабилизира обстановката в републиката.

Властите са толкова агресивни защото референдумът ще разкрие и редица други социални проблеми, разказа за „Гласът на Русия” един от съставителите на проекта с поправки, лидерът на движението „За роден език” Евгений Осипов:

− Никой няма намерение да се отказва от латвийския език или да бъде против него. Ние призоваваме да бъде въведен втори държавен език. Нищо не заплашва латвийския език, освен самата власт, която провежда отвратителна социално-икономическа политика, благодарение на която десетки хиляди латвийци заминават на постоянно местожителство в Ирландия, Англия, Германия, Холандия.

Властите провеждат антируска политика вече в продължение на две десетилетия, но сега ситуацията е на границата на национален конфликт. Та нали малцинството, чийто права се накърняват, представлява 40% от населението на Латвия, отбелязва политологът Михаил Александров:

− Руснаците искат да получат елементарни граждански и политически права за да бъдат наравно с латвийците. Политиката, насочена към дискриминация на една етническа общност, никога не води до добро. Руснаците достатъчно много време търпяха благодарение на сговорчивия се характер, но в края на краищата политиката на латвийските власти преля чашата на търпението. Ако властите продължат и по-нататък твърдата конфронтация с руската община, то недоволството може да се излее на улиците: ще започнат демонстрации, акции на протест, акции на неподчинение. А това може да доведе до непредвидени последици.

След гласуването ще се наложи властите да решават: дали да направят отстъпки на рускоезичното население, или да продължат дискриминацията. Но е възможен и компромис - трябва да се даде на руския език официален статут, е убедена латвийската правозащитничка Жанна Карелина:

− Такъв статут, който се дава на езиците на национални малцинства, съществува в много други страни. Например, шведският език във Финландия, шотландският език в Англия не се използват за международно общуване и не са държавни, но представителите на тези национални малцинства имат правото на своя роден език да се обръщат във всички институции, имат и свои национални училища.

  •  
    и споделяне