Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Игор Силецкий
14 декември 2011, 16:49

Горбачовското преустройство: имаше ли алтернатива?

Горбачовското преустройство: имаше ли  алтернатива?

Руската дума „перестройка” към края на 80-те години на миналия век я знаеха в целия свят.

Руската дума „перестройка” към края на 80-те години на миналия век я знаеха в целия свят. С нея свързваха името на Михаил Горбачов, краха на комунизма и края на „студената война”.

Но за жителите на СССР горбачовските реформи завършиха не само с разпадането на комунистическия режим, но и с краха на икономиката и разпадането на страната. След 20 години на много хора не им дава спокойствие въпроса: а имаше ли за Съветския съюз друг път?

В средата на 80-те години СССР се оказа в дълбока социално-икономическа и политическа криза. През 1985 година, встъпвайки в длъжността генерален секретар на ЦК на КПСС, Михаил Горбачов въведе в правителството свои привърженици, които, както и самият той, виждаха необходимостта от промени. В същото време те бяха убедени, че социализмът не е изчерпал възможностите си и всичко може да се оправи с реформи отгоре.

Горбачов се надяваше да „излекува” икономиката с помощта на западни кредити и технологии. В страната беше разгърнато кооперативно движение – появиха са дребни частни предприемачи, създаваха се съвместни предприятия с привличане на капитали от чужбина. На народа разрешиха да изказва свободно мнението си – в това число и в медиите, и дори да стачкува.

Изгледжаше, че всичко върви добре. Но плановата икономика по никакъв начин не ставаше ефективна. Страната живееше в условията на тотален дефицит, рафтовете на магазините бяха празни. Така че към 90-те години стана дума вече за преход към пазарна икономика, а политическите реформи приеха формата на масови антикомунистически протести. Тлеещите от десетилетия национални конфликти в Армения, Азербайджан, Грузия и Молдова се изостриха. За суверенитет заговориха републиките в Средна Азия и Прибалтика. И скоро след подписването през 1991 година на Беловежките споразумения, се разпадна и самия СССР.

Това, че за преустройството нямаше алтернатива, и днес не предизвиква съмнения у мнозинството експерти. Друг въпрос е, че то трябваше да започне много по-рано, смята политическият технолог Алексей Макаркин:

- За момента на горбачовското преустройство алтернативата беше само една – да бъде установен още по-реакционен режим. Каналите на информация за Запада можеха да бъдат закрити. Можеше да продължи и надпреварата във въоръжаването. Но тогава в Русия би се създала обстановка, подобна на онази, която беше в Югославия – гражданска война между бившите републики. Може да се каже, че алтернативите на горбачовското преустройство бяха пропуснати по-рано. В края на 70-те години, нвапример, имаше група, която предложи еволюционни реформи. Те бяха отхвърлени, въпреки че страната вече чувстваше необходимост от тях.

Преустройството и СССР останаха в миналото. Днес съществуват Русия и нейните партньори, много от които в последно време активно възстановяват прекъснатите икономически и политически връзки с Москва. Но и миналото трябва да се знае за да не повтарят чуждите грешки.

  •  
    и споделяне