Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
14 декември 2011, 10:07

Калязин

Калязин

Този град е разположен на десния бряг на Волга, недалеч от Углич. До наши дни за него са достигнали оскъдни сведения. Той е основан през 12 век, при Екатерина ІІ станал уезден (адм.

Този град е разположен на десния бряг на Волга, недалеч от Углич. До наши дни за него са достигнали оскъдни сведения. Той е основан през 12 век, при Екатерина ІІ станал уезден (адм. център, околия), бил е посещаван от Петър Първи с корабите си, през 18 век тук се е водила оживена търговия, а в миналото столетие – във времената на съветската власт - гладът бил потопен във вода...

С тази част от историята на Калязин са свързани стотици легенди и мистични съвпадения. Този град станал руската Атлантида.

Калязин, както и много градове на Русия, израснал от занаятчийски и търговски селища, основани около манастира, основан през 15 век. В ризницата се съхранявали множество църковни скъпоценности и старинни книги, а при манастира имало училище и болница. В средата на 30-те години на 20-ти век в района на Калязин било решено да се създаде водохранилище. Тогава много градски къщи били съборени. В резултат от разливането на водата Калязин бил разделен на две части, впоследствие съединени с дига, а центърът на града потънал под водата. Манастирът и влизащата в неговия състав Николска катедрала много бързо също останали под водата, след което било решено тя да бъде взривена. Вече започнали до доставят взривни вещества, когато един от местните архитекти, чието име останало неизвестно, заявил, че катедралата с камбанарията трябва да бъдат запазени като фар, тъй като на това място Волга остро завива, почти под остър ъгъл. Властите сметнали доводът за разумен и било решено камбанарията да остане. Но решили, камбаната, окачена най-високо, да бъде свалена. Към мястото, където била укрепена камбаната, изградили подвеска и започнали да свалят многотонната грамада. И подвеската не издържала... Камбаната с лекота е счупила и бавно започнала да пропада надолу, разрушавайки преграда след преграда. Не издържали и сводовете на подземната част. Земята се разтърсила и камбаната се стоварила в самото подземие, издигайки стълбове от тухлен прах. Водата бързо заляла това място и властите решили повече нищо да не правят, да оставят всичко така, както си е. А по-нататък започва историята, в която някои вярват, а други не. Местните момчета, плуващи наоколо, започнали да разказват, че камбаната звънти. Малко били хората, които смятали това за истина, но през юни 1941 година всички жители на Калязин чули истински камбанен звън за тревога. Камбаната започнала да бие късно през нощта и това продължило до сутринта. Вярващите казали, че това е известие за война, която действително започнала. На 22 юни 1941 година хитлеристка Германия нападнала СССР.

С камбаната на Николската катедрала има още множество истории. Местните власти веднъж решили да я използват като парашутна кула. От нея стартирали съветски парашутисти – тогава в Калязин с пълен ход се провеждали тренировки на спортистите, но това не продължило дълго. Една от девойките паднала върху крайбрежните камъни и починала. След това било решено кулата да бъде затворена.

Сега това място е укрепено и около камбанарията има малък насипен остров с дървен пристан. При хубаво време до нея можеш да стигнеш с лодка, но в това няма особена необходимост тъй като затопената камбанария се вижда отвсякъде.

Ще отбележим, че освен затопената катедрала, в града няма какво особено да се види. Пететажната камбанария на Николската катедрала е печален символ на Калязин. Тя посочва мястото, където някога е бил високия бряг на реката. На него шумял търговския площад и в различни посоки като лъчове се били проточили улиците с богати къщи на търговци. Всичко това е останало в миналото. Градът така и не можа да се съвземе от преживянато и се намира в упадък и забвение. 

  •  
    и споделяне
18 октомври 2011, 11:40
25 октомври 2011, 13:03
1 ноември 2011, 17:10
8 ноември 2011, 12:20