Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Румен Попов
22 юли 2011, 12:23

„Българи в Русия” Васил Друмев

„Българи в Русия” Васил Друмев

Васил Николов Друмев, митрополит Климент Търновски (роден около 1840, починал 1901 година) - писател, един от основоположниците на новата българска литература, обществен и църковен деец. Васил Друмев учил в Русия на стипендия на Одеското българско настоятелство. Той завършил с отличие Одеската духовна семинария и Киевската духовна академия.


Качване на аудио-файла

Васил Николов Друмев, митрополит Климент Търновски (роден около 1840, починал 1901 година) - писател, един от основоположниците на новата българска литература, обществен и църковен деец.

Васил Друмев учил в Русия на стипендия на Одеското българско настоятелство. Той завършил с отличие Одеската духовна семинария и Киевската духовна академия. В одеския период на ученето семинаристът Друмев тайно пътувал до Белград за да участва в антитурските акции, които подготвял Георги Раковски.

В Одеса Друмев започнал творческия си път: първите лирико-патриотични стихотворения и повестта „Нещастна фамилия” (1860) той написал на родния си език и публикувал в константинополските издания „Български книжки” и „Цариградски вестник”.

След завършване на образованието Друмев заминал за Румъния и станал учител, впоследствие директор на българското училище в Браила. Той участвал в създаването на Българското книжовно дружество (БКД днес Българска академия на науките), като станал негов действителен член, деловодител и заместник-председател. Той редактирал също така „Периодично списание” на обществото и публикувал в него освен работи по педагогика, отклици и рецензии, способстващи за формирането на отечествената литературна критика. През 1873 година Друмев получил свещенически сан, но продължил литературно-критичната си дейност под псевдонима „Безпристрастен”.

След освобождението на България Друмев водил активна дейност в родината: бил депутат на Народното събрание, министър на просветата и министър-председател. След 1886 година, в периода на скъсване на дипломатическите отношения с Русия, Друмев бил преследван за проруските си изказвания и през 1892 година принудително бил настанен в манастир. С промяната на политическата ситуация през 1895 година той пристигнал в Русия начело на делегация при цар Николай ІІ, спомагайки за нормализация на отношенията между двете страни.

Някои работи на Друмев не са публикувани и се намират в архива (”Из живота в Одеса”, „Из живота на българите в Киев”, „Из живота на студентите в Русия”).

Предлагаме ви предговор към повестта на Васил Друмев „Нещастна фамилия”.

Благоразумни читатели!

Като българин и обладан от любов към народа си, аз не можах да търпя, като гледах и гледам, че всяк един учен българин с неуморими сили се труди да принесе веществена полза на Отечеството ни - не можах, казвам, да търпя и се реших, според колкото ми допускат силите и времето, да принеса и аз нещичко Майце си, което мисля, че ще може да й достави що-годе ползица. С тази мисъл аз се наех да спиша тая кратка повест, като се лаская с надежда, че тя, като собствено българска повест, ще бъде приета с любов и снизхождение.

Нашата млада книжнина има потреба от книги - съчинени или преведени. А защото тя се е сподобила да има чужди преведени на свой език повести, а собствени почти няма, затова мисля, че тая кратка повест „Нещастна фамилия” не ще бъде излишна. Наистина, че нашата книжнина има голяма - и много голяма нужда от полезни книги; но за тях нека се стараят онези, които вече са придобили умствени за това средства. А таквизи, слава богу, в нас българите, има вече доволно…

<…>Аз се надявам, че тази повест ще намери в сърцата на читателите съчувствие и одобрение, защото тя е пръв труд - а освен това тя е написана не по някое чувство тщеславие, но от непреодолимо желание да принеса и аз нещичко Майце си. Надявам се, прочее, че вий, благоразумни читатели, като покажете благосклонност към моя слаб труд, ще ми дадете възможност да се старая и принеса Майце си и друга по-голяма полза…
  •  
    и споделяне