Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
17 май 2011, 16:18

„Българи в Русия” Тодор Бурмов

„Българи в Русия”       Тодор Бурмов

Тодор Стоянов Бурмов (1834-1906) получил началното си образование в родината и за по-нататъшното обучение заминал за Русия: в Киев завършил Духовна семинария и Духовна академия. Магистърската дисертация „За началото на разпространението и утвърждаването на християнството в България”, публикувана на руски език, открила серията на негови трудове по историята на Българската църква.


Качване на аудио-файла

Тодор Стоянов Бурмов (1834-1906) получил началното си образование в родината и за по-нататъшното обучение заминал за Русия: в Киев завършил Духовна семинария и Духовна академия. Магистърската дисертация „За началото на разпространението и утвърждаването на християнството в България”, публикувана на руски език, открила серията на негови трудове по историята на Българската църква. Най-известен станал очерка „Гръцко-българската разпра през 60-те години” (Санкт Петербург, 1888 г.)

След завършване на образованието си Бурмов няколко години учителствал в родината си а в началото на 1860-те години се установил в Константинопол. Оттогава той е активен сътрудник и редактор на българските емиграционни издания, преводач в руското посолство и по-нататък - чуждестранен кореспондент на много руски издания ( „Русский”, „Москва”, „Съвременна летопис”, „Московски ведомости”, „Русский вестник”, „Православен преглед”). Съдържанието на статиите на Бурмов било разнообразно: от екскурси  в миналото до прегледи на съвременната действителност. На границата на 1860-1870-те години,когато след несполучливите походи на българските народни отряди (чети), публикациите в руската преса за антитурската съпротива били съкратени, Бурмов се съсредоточил на проблемите на българското църковно движение. Използвайки фактически материал и силата на убеждението, той доказвал, че извеждането на църквата от подчинението на гръцката Константинополска патриаршия е най-важното направление на национално-освободителната борба.

С активизирането на антитурските действия на Балканите Тодор Бурмов отново започнал да пише за тях. Неговата серия от публикации във вестник „Московские ведомости” за кървавото потушаване на Априлското въстание от 1876 година без съмнение оказвала влияние върху формирането на руското обществено мнение и заемала сред кореспонденциите на другите автори значително място.

Руско-турската освободителна война 1877-1878 години направила невъзможно завръщането на Бурмов в родината. Той работил в канцеларията на Временното руско гражданско управление за България, а след освобождението заемал редица високи административни и държавни постове.

Българите и техните съседи

(из писмата до редактора на вестник „Москва”)

<...>Ние не трябва да забравяме, че свободата си и сърбите, и гърците до голяма степен са длъжни както на нравствената, така и на материалната подкрепа, които им оказаха руското правителство и руският народ; ако не беше енергичното застъпничество на Русия, победата на сърбите и гърците срещу турците би била твърде съмнителна; за щастие, тези два народа помнят много добре дейното участие на Русия в тяхното освобождение. А за румънците въобще да не говорим: именно руското правителство, а не някой друг, окончателно ги освободи от мюсюлманска зависимост и при това ги снабди с истинска правителствена организация. Следователно, сърби, гърци и румънци дължат своята независимост на Русия; но политическите обстоятелства и преврати, които имаха за посочените народи благотворни последици, само българите останаха без значителни полезни резултати. Въпреки това, не може да се каже, че вековните старания и грижи на Русия за облекчаване на тежката съдба на раята в Изток не засегна и българите: след всяка победа на Русия срещу турците следваше и подобрение в известно отношение на участта на християните, а следователно и на българите, само с тази разлика, че на практика те получаваха по-малко блага от другите, но все пак и положението на българите ставаше в известна степен по-добро в сравнение с предишното им<…>

<…>Западна Европа не само че няма намерение да удостои българския народ макар и само в известен смисъл милостив поглед, но тя не го смята за достоен за никакъв свободен политически живот, нито дори за човешки права. И този народ сега напълно е забравен и изоставен от европейските държави, за изключение единствено на Русия!!!<…>
  •  
    и споделяне