Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
18 януари 2011, 13:40

Европейският съюз търси финансово застраховане

Европейският съюз търси финансово застраховане


Качване на аудио-файла


Започналата в понеделник среща на министрите на финансите на Европейския съюз разцепи Европа, констатира германският вестник „Берлинер Цайтунг”. Еврокомисията, подкрепена от шефа на Централната банка на Европа Жан-Клод Трише, настоява за увеличаване на капиталите на стабилизационния фонд на ЕС в Международния валутен фонд. Германия, подкрепена от благополучни страни, е решително против. Темата разглежда наблюдателят Сергей Гук, експертното мнение е представено от директора на Института по икономика Руслан Гринберг.

Всяка страна си има свои интереси. Насищайки фонда с пари, Брюксел се стреми да намали част от натоварването върху Централната банка на Европа, купуваща дългове на проблемни държави. Едновременно това е и сигнал за прекалено увлечените финансови спекуланти: Европейският съюз не хвърля своите в беда!

В Берлин са сигурни, че акцията е преждевременна. Средствата на действащия в момента финансов „спасителен кръг” от 750 милиарда евро са изразходвани едва на 7%. Но главното е другаде. Стабилизационният фонд може да заеме на финансовите пазари не повече от 250 милиарда срещу низки лихви. И затова възникна идеята за допълнително привличане към заемането на финансовите пазари на преди всичко Германия, Франция и други страни с максимален кредитен рейтинг и преферентни лихви за рефинансиране. Целта е те да правят пари в полза на проблемните страни-партньори.

Германците възразяват, като сочат, че Брюксел и Централната банка на Европа априори се подписват в нестабилност на еврозоната. Освен това, на благополучните държави много не им се иска еврозоната да деградира до нивото на дружество за взаимно кредитиране. И още по-малко – да теглят на гърба си партньорите, които живеят не по кесията си.

Искането на Брюксел и Централната банка за застраховане, макар че никой още не е паднал, предизвиква следния въпрос: а наистина ли всичко е добре в „датското кралство”? Ето мнението на Руслан Гринберг, директор на Института по икономика и вицепрезидент на РАН:

- Благополучните страни са длъжни да плащат за единното икономическо пространство – то струва скъпо. Бих искал да се съглася с бившия премиер на Испания Филипо Гонсалес, който неотдавна в интервю за „Интернешънъл Хералд Трибюн” отбеляза много правилно: „Европа е на кръстопът. Тя може да избере един от трите варианта. Първият е да кърпи дупките по реда на тяхното възникване. Вторият – да се върне към националните валути, но това ще е пълно поражение на европейската идея, поражение на интеграцията, връщане назад. Третият е по за предпочитане – мисля, че ще им стигне умът на немците, макар че по политически причини и да не им се иска да увеличават фонда за стабилност, защото само те ще внасят пари там. За щастие на немците, те силно изпревариха другите при излизането от кризата. И затова са заинтересувани, около тях да има страни, които да купуват у тях техните инвестиционни стоки, по-специално, машини и оборудване. Излиза, че историята с увеличаването на стабилизационния фонд ще се реализира”.

Изводът на експерта Руслан Гринберг е следният: Европейският съюз ще издържи на всички изпитания. А засега 27 министри на финансите се съвещават по повод някакъв „общ пакет” мерки, с цел – с един удар да свършат със сегашната криза на дълговете. За съдържанието е рано да се говори по следната проста причина – конкретните предложения ще се съгласуват включително до поредните срещи на високо равнище на Европейския съюз. Първата е набелязана за февруари, втората – за края на март.

  •  
    и споделяне