Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Румен Попов
12 януари 2011, 16:31

„Българи в Русия” Спиридон Палаузов

„Българи в Русия”                             Спиридон Палаузов


Качване на аудио-файла


Спиридон Николаев (Спиридон Николаевич) Палаузов (1818-1872) е роден в Одеса в трето поколение порусначени търговци. Образование получил в Германия, откъдето се завърнал със степен доктор на политико-икономическите науки. От 1844 година в сферата на интересите му се включва славянознание: въпроси на българския език, историята  и литературата. През 1845 година Спиридон Палаузов защитил в Московския университет кандидатска дисертация, след една година в Санкт-Петербургския – магистърска титла.

Блестящо образован, владеещ западноевропейски и славянски езици, а също класически и румънски, Палаузов получил предложения за държавна служба. В различно време той работил в министерството на просветата, в Цензурния комитет, министерството на финансите, Археографическата комисия. В периода на Кримската война 1853-1856 години заедно с братовчед си Николай, Спиридон Палаузов бил командирован към Действащата армия като специалист по българските въпроси. Когато след отстъпващите руски войски към Русия се насочило българско население, братя Палаузови участвали в комисията по преселване на бежанците. След войната Палаузов се върнал към научна дейност и за десетина години публикувал повече от 15 научни трудове, отнасящи се до историята на България, а също на Чехия, Сърбия, Унгария и Румъния. В началото на 1860-те години той писал публицистични статии за вестник „Северна пчела”. Всъщност това били отговори на въпроси, които възниквали тогава в руското общество, и най-важният от тях засягал българо-гръцките отношения, сблъсъка на интересите на двете страни в областта на просветата и църквата. Публикациите били прекъснати по искане на цензурата.

От написаните от Спиридон Палаузов многобройни научни трудове най-голяма ценност представлява „Векът на българския цар Симеон” (1852 година) - важен както за България, така и за Русия, чиято писменост се развивала по български образци от ІХ-Х векове. Напълно увлечен от науката и работа на държавна служба Спиридон Палаузов не управлявал търговските въпроси на семейството си, но една от фамилните традиции  той спазвал: непрекъснато си грижел за Габровското училище, в създаването на което участвал баща му.

Предлагаме на вашето внимание цитат от писмото на Спиридон Палаузов до Михаил Погодин – руски историк, писател, професор в Московския университет, който бил един от създателите на Московския славянски благотворителен комитет и осъществявал опека на обучаващите си в Москва български студенти.

<…> Обстоятелствата не ми позволиха да остана в Москва за известно време за да мога лично да ви разкажа в какво угнетение се намират сега българите отвъд Дунав. Но Бог е милостив. С него и Русия, с която имаме една вяра, са свързани всичките ни надежди. Името на руския цар е добре познато на българите. Мога да потвърдя, че в Соколския манастир в Габрово, облагодетелстван от покойния ми баща, името на царя на Русия непрекъснато се споменава по време на различните църковни служби и многобройните енориаши от планинските селища с умиление повтарят думи на свещенодействие, провъзгласяващи дълголетие на Николай Първи<…>

  •  
    и споделяне