Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Румен Попов.
1 декември 2010, 16:11

АЕЦ „Белене”: надделя логиката на икономическата целесъобразност

АЕЦ  „Белене”: надделя логиката на икономическата целесъобразност

На 30 ноември в София завърши поредният сложен рунд на руско-българския диалог по АЕЦ „Белене”. На преговорите


Качване на аудио-файла


На 30 ноември в София завърши поредният сложен рунд на руско-българския диалог по АЕЦ „Белене”. На преговорите между ръководителя на руската корпорация „Росатом” Сергей Кириенко и премиера на България Бойко Борисов страните трябваше да решат труден и принципен  въпрос: или да прекратят проекта на строителството на АЕЦ „Белене”, или да търсят друг вариант за решаването на проблемите на електроцентралата. В резултат надделя логиката на икономическата целесъобразност –  Русия и България подписаха меморандум за принципите на създаване на проектна компания по строителството на „Белене”. След официалната церемония по подписване на документите Сергей Кириенко съобщи, че стойността на строителството на АЕЦ ще възлезе на 6,298 млрд. евро. На първия етап Националната енергийна компания (НЕК) на България ще получи контрол в проектната компания.

Пречка за реализирането на проекта „Белене” винаги е бил въпроса за финансирането. Принципната позиция на премиера на България се състои в това, дострояването на централата да продължи без инвестиции от бюджета на страната. При това искането на българската страна  с позоваване на  липса на бюджетно финасиране пряко противоречи на фиксираното в по-рано подписаните документи. Но Москва прие тази позиция на България, въпреки че, както заяви  Сергей Кириенко, „това е било трудно решение”. Но и по въпроса за финансирането на проекта „Белене” и нови инвеститори се очертава напредък. В София бяха подписани два важни тристранни меморандума – между НЕК, „Росатом” и финландския енергиен концерн Fortum и между НЕК, „Росатом” и френската инжинирингова компания Altran. В съответствие с тези документи чуждестранните компании ще могат да увеличават своите дялове в проектната компания за сметка на намаляване на дяловете на Русия и България.

Проектната  компания ще бъде собственик на централата – тя ще изразходва средства и ще определя параметрите на ценообразуването. И тук трябва да отбележим  поредният компромис от руска страна по отношение на България. „Ако парите на инвеститорите няма да бъдат достатъчни, то „Росатом” ще осигури това финансиране”, заяви  Сергей Кириенко. Русия също ще осигури стартовото финансиране на продължаване строителството на проекта и тази схема беше одобрена от премиера на България.

Трябва да посочим, че освен компаниите Fortum и Altran минимум още 4-5 европейски инвеститори сега изучават материалите по проекта АЕЦ „Белене”. Според Кириенко, „те ще бъдат готови да се присъединят към проекта когато продължи реализирането му. Миналата седмица Сърбия поиска от България проектната документация по „Белене” за изучаване, за да могат компетентните органи на сръбската страна да приемат окончателно решение за участие в реализирането на проекта.

Генералният директор на „Росатом” разчита, че основните решения трябва да бъдат съгласувани в течение на 4-5 месеца за да може през септември-октомври следващата година да бъде излят първия бетон на площадката на АЕЦ „Белене”. В такъв случай първият блок на централата може да бъде пуснат в действие през 2016 година.

Заявлението на ръководителя на „Росатом”, че руската страна е готова да фиксира стойността на строителството на АЕЦ „Белене” и по този начин да поеме финансовите рискове, свързани с възможна промяна на стойността според рализирането на проекта, говори за това, че Русия е надежден партньор и е готова да прави отстъпки на България. А за българската страна реализирането на втората атомна електроцентрала означава преди всичко електроенергийна безопасност, възможност да задоволява потребностите на страната, да изнася електричество за съседните държави и важна стъпка в превръщането на България в енергиен център на Балканите.

 

  •  
    и споделяне