Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Румен Попов
12 ноември 2010, 15:02

Русия – България: в навечерието на важен енергиен диалог. По какъв път ще се развива сътрудничеството?

Русия – България:  в навечерието  на важен  енергиен диалог. По какъв път ще се развива сътрудничеството?

Премиерът на Русия Владимир Путин по покана на българския си колега Бойко Борисов на 13 ноември  ще направи работно посещение в България, където ще обсъди съвместните енергийни проекти. Какво може да се очаква от преговорите в София? Преди всичко искам да напомня, че последната година руско-българските отношения в областта на електроенергетиката преживяват сложен период и съвсем не най-добрите времена.


Качване на аудио-файла


Премиерът на Русия Владимир Путин по покана на българския си колега Бойко Борисов на 13 ноември  ще направи работно посещение в България, където ще обсъди съвместните енергийни проекти. Какво може да се очаква от преговорите в София?

Преди всичко искам да напомня, че последната година руско-българските отношения в областта на електроенергетиката преживяват сложен период и съвсем не най-добрите времена. Според много наблюдатели, противоречивата политика на България в енергийното сътрудничество с Русия се обяснява с вътрешно-политически игри, с натиск отвън и стремеж да се получат допълнителни отстъпки. Натискът на САЩ и Брюксел по отношение на България  става все по-очевиден, а фактът, че Вашингтон е главен лобист на газопровода „Набуко” и се  обявява против строителството на АЕЦ „Белене”, никога не е било тайна.

Днес България реално няма много възможности за диверсификация на доставките на природен газ, за което толкова много настоява ЕС. Да, България се надява на „Набуко”, но тя няма да бъде  един от главните участници в проекта. Българските власти не могат да не разбират, че този проект се сблъсква с твърде очевидни проблеми – нерешеният правен статут на Каспийско море, отсъствието на инвеститори и най-главното – за сега не е ясна ресурсната база за напълването на този тръбопровод със суровина. Като източници на газ се разглеждат Азербайджан, Туркменистан и Иран, но с тях не са подписани никакви задължаващи документи. България провежда с Баку преговори за закупуването на 1 млрд. куб. м. газ годишно по газопровода ITGI /Турция, Гърция, Италия/. Но се планира той да влезе в действие едва към 2015 година. Освен това, през 2011 година изтичат сроковете на действие на двата основни контракта на България за доставка на  руски газ. И за сега София няма никакви алтернативни варианти. Затова смятам,  че на преговорите между двамата премиера в София, България ще потвърди участието си в проекта „Южен поток” с конкретни договорености. По време на телефонния разговор на 25 октомври, премиерите на двете страни се договориха до 15 ноември тази година да създадат съвместно предприятие по разработването на технико-икономическо обоснование на българския  участък на газопровода „Южен поток”.

Що се отнася до строителството на АЕЦ „Белене”, то и по този проект няма спорни въпроси. Русия и България продължиха с още 6 месеца – до края на март 2011 година – споразумението по изграждането на АЕЦ „Белене”. До декември страните разчитат да съгласуват окончателната стойност на строителството на АЕЦ. А както заяви неотдавна българският премиер Бойко Борисов,  „строителството на АЕЦ „Белене” е изключително важно за България, защото в противен случай към 2020 година страната ще се сблъска с проблеми, свързани с производството на електроенергия. А в същото време  съседна Турция ще има четири  атомни  електроцентрали”. А АЕЦ „Белене” може да направи България главен износител на електрическа енергия на Балканите. Освен това, да станеш член на атомния клуб е голяма привилегия – малко са страните, притежаващи съответните технологии.

Под голям въпрос остава само проектът на нефтопровода Бургас –Александруполис, който се протака вече 15 години. До днес никой официално не е „замразил” строителството на нефтопровода, но на 31 октомври българският премиер заяви, че „съвместните с Русия енергийни проекти ще бъдат успешно изпълнени, за изключение на нефтопровода Бургас – Александруполис,  за реализирането на който неизбежно ще попречат екологични проблеми”. За това не мога да бъда уверен, че по този проект може да бъде намерено някакво компромисно решение.

 Въпреки това, на лице са всички необходими предпоставки за да направим извода, че преговорите между премиерите на Русия и България в София ще дадат положителен отговор на въпроса, ще се развива ли енергийното сътрудничество между двете страни на принципите на прагматизма, равноправието, взаимната изгода и дългосрочното партньорство.

  •  
    и споделяне