Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
11 ноември 2010, 18:43

Мир няма да има

Мир няма да има

  Появата на Лористон в армията на Кутузов не остана незабелязана. Ето какво пише в своите дневници бъдещият участник в антимонархическото въстание през 1825 година на Сенатския площад Павел Пушчин: „23-ти септември. Понеделник. Отслужено е молебствие за благословия за предстоящия бой, към който се готвихме.

 

Появата на Лористон в армията на Кутузов не остана незабелязана. Ето какво пише в своите дневници бъдещият участник в антимонархическото въстание през 1825 година на Сенатския площад Павел Пушчин: „23-ти септември. Понеделник. Отслужено е молебствие за благословия за предстоящия бой, към който се готвихме. Вечерта дойде заповед ад се загасят всички огньове в лагера, защото трябваше да дойде френският генерал-адютант Лористон при княз Кутузов. 24-ти септември. Вторник. Нищо не ни е известно за вчерашната среща. Княз Волконский, пристигнал направо от царя в главната квартира, беше присъствал на срещата. Някои казват, че ще има мир”.

Павел Пушчин по повод последното сгреши.Три часа след края на срещата адютантът на Александър Първи княз Волконский замина за императорската квартира със сензационно донесение. От подробния доклад, написан с калиграфския почерк на кутузовския писар, на историците стана известен ходът на преговорите във всички подробности. Посланикът на Наполеон не започнал веднага разговор за главния предмет на мисията си. Той пое реч за размяната на пленници и необходимостта да се спрат зверските жестокости при нападенията на руски партизани срещу френски войници. Кутузов отговорил с отказ и на двете предложения, като се позова на невъзможността да промени настроението на народа, възникнало при известните условия на нахлуването на французите в Русия.

След това Лористон преминал към главния въпрос. „Дружбата – каза той – съществувала между вашия монарх и император Наполеон, се развали по нещастен начин, по странични обстоятелства, и сега има удобен случай за нейното възстановяване. Трябва ли вечно да продължава тази необикновена и жестока война? Императорът, моят господар, искрено желае да сложи край на несъгласията между двата велики народа и този край да е вечен”. Кутузов отговарял, че той няма никакви пълномощия за мирни преговори. „При изпращането ми в армията – каза той – дори и думата „мир” не се споменаваше. Бих се подложил на проклятие на потомството, ако те биха сметнали, че съм подал повод за каквото и да е примирие, такъв е в момента образът на мислите на нашия народ”.

Лористон предал на Кутузов писмо от Наполеон, в което императорът на французите писал следното: „Изпащам Ви един от моите генерал-адютанти за преговори с Вас по редица важни предмети. Моля Ваша Светлост да вярвате на думите му, особено, когато той изразява чувства на уважение, отдавна хранени от мен към Вас. Моля Бога да Ви пази под свещената Си закрила”. След това Лористон съобщил за намерението на Наполеон да го изпрати за преговори в Санкт-Петербург и се обърнал с молба към Кутузов да помоли за това съгласието на император Александър, а засега, в очакване на отговор, да сключи примирие. Кутузов отклони последното предложение, но обеща да информира царя за желанието на Наполеон. Лористон се зае да изчислява времето, кога може да дойде отговор от Санкт-Петербург, и издаде при това голямото нетърпение този отговор да се получи колкото се може по-бързо, дори предлагаше да замине за там и без да чака отговор. Но и това предложение беше отклонено от Кутузов. На Лористон не му оставаше нищо друго, освен да се сбогува. Срещата завърши.

Коленкур беше напълно прав, сочейки на Наполеон погрешността на тази му крачка относно започването на мирни преговори. Нито в руската армия, нито още повече в Санкт-Петербург, нямаха реална представа за затруднителното положение на французите. Сега това положение се проясни много добре. Новината за целта и смисъла на посолството на Лористон бързо се разчу из армията. И още на 25-ти септември лорд Терконел, агент на английското правителство, заминавайки от Тарутнския лагер за армията на Чичагов, пише следното: „Бонапарт изпрати свой генерал за среща с фелдмаршал Кутузов, с главно поръчение да се постарае да сключи примирие, но обявеният предмет се състоеше да информира за варварската система, с която се водеше тази война. Французите си признаха слабостта”… Това беше най-голямата грешка на Наполеон. Сега вече за ни какъв мир не можеше и дума да става. И довчерашните плахи гласове за необходимостта от капитулиране, озвучавани от изплашения министър на полицията Балашов и подкрепяни от „приятния във всички отношения за императора” Аракчеев, наведнъж замълчаха. С пълен глас заговори „партията на войната”, оглавявана от поета и адмирал Шишков, заедно с яростния привърженик на крепостното право граф Кочубей. Сега император Александър, имайки предвид риска от въстание в армията, дори не можеше и да мисли за мир. Именно така следва да се разбира неговия отговор на Кутузов на донесението на последния за срещата с Лористон, в бъдеще да не допуска никакви преговори в врага, да отклонява всички предложения за мир, и присъедини към този указ строго мъмрене на Бенигсен за това, че, разговаряйки с командващия Наполеновата кавалерия, маршал Мюрат, на челните позиции в Тарутин, е посмял да обещае преговори за мир. А самият Наполеон не получи нито един отговор на нито едно негово обръщение.

До първото отричане на Наполеон оставаха по-малко от две години.

 

  •  
    и споделяне