Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
1 ноември 2010, 11:50

Огнени стени

Огнени стени

  Едно от интересните свидетелства за резултатите от пожара принадлежи на адютанта на Наполеон граф де Сегюр. Смисълът на съобщенията му е сензационен: в московския пожар едва не изгорял самия Наполеон! Ако това би станало, не се знае как би се развила световната история.

 

Едно от интересните свидетелства за резултатите от пожара принадлежи на адютанта на Наполеон граф де Сегюр. Смисълът на съобщенията му е сензационен: в московския пожар едва не изгорял самия Наполеон! Ако това би станало, не се знае как би се развила световната история. Това станало във втория ден на пожара, когато ня някого от свитата на  Наполеон съобщили, че в Кремъл се запалил склад с кълчища, оставен от руснаците. Кълчищата се намирали в една от Кремлските кули. Огънят бързо се прехвърлил на другите складови помещения в Кремъл. „Ние сме обкръжени от море от пламъци, казва граф Сегюр, - то заплашва всички врати, водещи от Клемъл”. Завареният син на Наполеон Евгений Богарне първи съобщил, че няма изход от каменния чувал. Ние сме  попаднали в капан” Започнали трескаво да търсят тайни изходи от Кремъл към Москва-река и намерили един под хълма на реката. През него Наполеон със свитата и старата си гвардия успял да напусне Кремъл. Целият дървен център на Москва горял. Както пише де Сегюр: „Ние не посмяхме да влезем в тези вълни на огненото море. Онези, които успели да разгледат града, не можели да познаят улиците, изчезващи в дима и развалините. Но трябвало да се вземе някакво решение тъй като с всяка минута пожарът около нас все повече се засилвал. Една тясна криволичеща улица повече изглеждаше на вход, отколкото на изход от този ад. Без да се колебае императорът пеша тръгнал по нея. Той вървял сред трясъка на горящите къщи, при грохота на разрушаващите се  арки, сред надащите около него горящи греди и нажежени ламарини от покривите. Купчини развалини затруднявали пътя му. Пламъците, издигащи се високо над покривите, със силата на вятъра се наклонявали над главите ни. Ние вървяхме по огнената земя, под огненото небе, между огнените стени. Силната горещине пареше на очите, но не можехме да ги затворим защото трябваше внимателно да гледаме напред. Задушаващият въздух, горещата пепел и извиващите се от всички страни пламъци спираха дишането ни, което беше  кратко, сухо, затруднено от дима. В стремежа да защитим лицето си от страшната горещина, изгаряхме ръцете си. В това ужасно положение, когато спасението ни явно зависеше от бързината на действията ни, нашият съпровождач обърка пътя и се спря смутен. Тук можеше да завърши животът ни, изпълнен от вълнения ако случайно обстоятелство не изведе императорът Наполеон от това безизходно положение”. Войници от корпусите на Дав и Нея, мародерствали в тази част на града, неочаквано се натъкнали на императора и свитата му. Те го извели от пожарищата към река Москва при Дорогомиловския мост. Оттук Наполеон и спътниците му по брега на реката достигнали до село Хорошево, преминали през реката  на плаващ мост и покрай Ваганковското гробище  едва при стъмняване, измъчени и потресени от страшните впечатления на този ден  стигнали до Петровския дворец (днес резиденция на московския кмет). Така бил спасен Наполеон.

Много по-тежка била съдбата на другите обитатели на древния град. Преди всичко става дума за руските ранени в града, които били не по-малко от 30 хиляди. Те се криели в различни къщи. Сержант Бургон си спомня, как те се натъкнали на подредена търговска къща, в която имало много малки изящни карети, наричани  дрожки. Най-вероятно това била къща на търговец на карети. В складовете на каретния двор чухме шум и когато се приближихме, видяхме ранени – около 50 души. Те лежаха по долно бельо на слама и като ни видяха се объркаха. Един от тях застана на колене и със сложени молитвено ръце на гърдите започна да ни моли да не ги убиваме. Видът му ни  трогна сърцата и ние оставихме нещастните, там, където бяха. Много от тяхзапочнаха да ни молят да им дадем вода. В двора имаше кладенец и аз заповядах на войниците си да донесат на ранените две ведра вода. Скоро  след като напуснахме къщата изведнъж се чуха срашни викове и видяхме, че в сарая, където лежаха ранените, започнаха да падат горящи греди от съседната къща, обхваната от пламъци. Не минаха и 5 минути и огънят обхвана сарая. Вероятно всички ранени са загинали”.

По заповед на генерал Мортие на френските войници било заповядано да залавят подпалвачите и без съд да ги разстрелват на място. Сега всяка каменна къща се проверявала от френските патрули. Благодарение на тази предпазливост били заловени много подпалвачи. Заловените трябвало да се отведат в Кремъл и там да ги разстрелят. В резултат от подразделението на Бургон били заловени 32 души, задържани през нощта. Сержантът си спомня: „Беше ми дадена заповед да пронизвам със щика  всеки, който се опита да избяга или не се съгласи да ни последва. Най-малкото две трети от тещи нещаствици бяха каторжници, всички с отчаяни  лица; обезобразени от белези или дамги, останалите бяха еснафи от средна класа и руски полицаи, които лесно можеха да се познаят по мундирите. По пътя сред плениците забелязах прилично облечен в зелена шинела  мъж, плачещ като дете, повтаряйки всяка минута на чист френски език: „Боже мой, по време на пожара загубих  съпругата и сина си!”. Попитах го, кой е той? Отговори ми, че е швейцарец от околностите на Цюрих и 17 години преподава немски и френски езици в Москва. След това отново започна да плаче и изливайки мъката си твърдеше: „Милият ми син, нещастният!” Изведнъж замря и тежко въздъхна, показвайки с ръка наляво и каза, че това било неговата къща. Заповядах на колоната да спре и да изчака, взех за ръка швейцареца и тръгнахме към къщата с надеждата да намерим там съпругата и сина му. Пред самия праг на къщата той видя полуобгорял превит труп. Не можах да разбера дали това е мъж или жена, но швейцарецът веднага започна да вика, че това е съпругата му и започна да я блъска и настояваше тя да стане. След това тръгна из къщата крещейки: ”Сине мой, аз дойдох”. Скоро чух, как той падна. Като минах по-нататък по пепелището, - си спомня Бургон, - видях мъртав млад човек, лежащ на пода. Около него седеше баща му. Младият човек беше гол, по всяка вероятност дрехите му били свалени от мародери. Но бащата като че ли не забелязваше това. Той седеше до сина си и за нещо разговаряше с него, периодически замълчавайки, явно слушайки отговорите и след това отново започваше да говори. Оставих бедният луд със сина му и тихо се отдалечих”.

До края на пожара оставаха още четири дни.

  •  
    и споделяне