Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
28 октомври 2010, 16:21

Началото на пожарите

Началото на пожарите

  Наполеон зае Москва на 14-ти септември 1812 година. Той напразно чакаше някоя почетна депутация от знатни московски фамилии. Не дойде никой. За да спаси някак положението, началник Генералния щаб Бертие организира група французи, сред които беше преподавателят по френски език от Московския университет някой си Вилерс, и надзирателят на университетския музей Ришар, няколко немски търговци, и дори жени.

 

Наполеон зае Москва на 14-ти септември 1812 година. Той напразно чакаше някоя почетна депутация от знатни московски фамилии. Не дойде никой. За да спаси някак положението, началник Генералния щаб Бертие организира група французи, сред които беше преподавателят по френски език от Московския университет някой си Вилерс, и надзирателят на университетския музей Ришар, няколко немски търговци, и дори жени. Тези хора представляваха и дворянството, и духовенството, и чиновничеството и други съсловия. Наполеон доста бързо отгатнал комедията, без всякакви обиди „обърнал гръб на депутацията”, и не смъмри автора на този маскарад – своя любим маршал Бертие. Той заповядал да се започне движение към Кремъл. Малко преди да достигне до там, офицери изведнъж му докладват, че някаква си московска аристократка Загряжская, чийто мъж (по френски данни) бил важен чиновник, искала да преподнесе на Наполеон ключове. Свитата на Наполеон веднага докарала странната жена при императора, и тя наистина преподнесла на Бонапарт някакви ключове. Дали това са били кремълски ключове, или това са вече измислици от по-късен период, не се знае, само че Бонапарт й подарил едно от именията край Москва на княз Голицин, където тя се заселила. С това куриозните произшествия по повод влизането в древната столица завършиха. Наполеон се настани в Дорогомилово – покрайнина на Москва.

Към 11 часа вечерта на 14-ти септември 1812 година на френския император му докладват, че горят Търговските чаршии. Командващият Младата Гвардия на Наполеон, маршал Мортие, назначен и за комендант на Москва, отиде там. Докладът беше неутешителен. Нощният пожар беше невъзможно да се загаси, защото в града, както се изяснило, са изчезнали всички противопожарни тръби и помпи. Жителите и войниците мъкнеха от огъня всичко, което още можеше да се отнесе. В течение на нощта лумнаха още два неголеми пожара в покрайнините, далеч от мястото, където беше отседнал императорът. Те бяха сметнати за последица от невнимателното поведение на френските войници по места. Беше издадена заповед за усилване на мерките за охрана. Тъй като тези нещастни произшествия нямаха сериозни последици, не им беше обърнато голямо внимание. Гвардията получи заповед да организира постове в различни учреждения. Маршал Мортие се оплаквал на близки, че е невъзможно да се осигури спокойствие в този огромен град. На 15-ти септември по пладне Наполеон замина за Кремъл. Градът без жителите беше потънал в някакво мрачно мълчание. В течение на цялото продължително пътуване на наполеоновата свита, французите не срещнаха нито един местен жител. В три часа през деня императорът седна на кон, обиколи Кремъл, посети Възпитателния дом, двата важни моста, и се върна в Кремъл, където се настани в парадните стаи на император Александър. Той искаше донесения. След 200 години, изминали от тогава, може доста точно да се възпроизведе хода на събитията. В Санкт-Петербург вече се готвеха към евакуиране. Спешно набираха опълчение. Майката на царя го молеше да предложи мир на Наполеон. На същото мнение беше и престолонаследникът Константин. По спомени на Аракчеев, царят бил изплашен, но никакви „движения” за връзка с Наполеон не предприемаше. А Наполеон, отседнал в Кремъл, изслушваше съобщения на своите маршали, че предложението за мир щяло да дойде от минута на минута, и той вярваше на тези заблуждения с голямо удоволствие. Затова пък войниците на Млада му Гвардия се сблъскаха с нещо странно. По улиците, особено в тъмно време, бродеха някакви мъже с дълги бради и факли в ръцете. Отначало ги пускаха без пречки, и само после започнаха да подозират, че факлите в ръцете им не са случайност.

През нощта срещу 15-ти септември се самозапалиха няколко дворци. Както показа огледът, в камините са били открити артилерийски снаряди. Френският сержант Бургон, патрулирал Москва през онази нощ и следващия ден, по следния начин описва онези тайнствени събития: „Във втората наша нощ в Москва срещнахме наши егери и научихме от тях, че самите руснаци подпалват града. И наистина, след една минута видяхме трима руснаци, подпалвали православна църква. Забелязали нас, двата от тях хвърлиха факлите и избягаха. Доближихме се до третия, който не я хвърли, но напротив, се постара да довърши делото си, но един удар на приклад по тила сломи упоритостта му. В същата минута срещнахме патрул от егери. Командвалият ги сержант ми разказа, че са видели затворници, подпалвали няколко къщи, и че на един от тях той бил принуден със сабята си да му от сече ръката, за да го накара да хвърли факлата, но той я вдигнал с лявата с намерение да продължи да пали. Всички затворници били безобразно пияни. Малко по-далеч чухме женски гласове, викали за помощ на френски; влезнахме в къщата, откъдето се дочуваха виковете, като си помислихме, че това са армейски маркитантки сбили се с руснаци. Като влязохме, видяхме разхвърлени разнообразни костюми, сторили ни се много богати, и насреща ни излязоха две дами, развълнувани  и разчорлени. С тях беше едно момче на 12-15 години; те ни молеха да им помогнем против войниците от руската полиция, които искали да подпалят жилището им, без да им дадат време да си отнесат багажа, в който имало облекло на Цезар, шлем на Брут, ризницата на Жана д-Арк; дамите ни обясниха, че те са актриси и че мъжете им неволно са били длъжни да тръгнат заедно с руснаците”. Дамите се оказали бъбриви и им разказали много интересни неща. По-специално, че през последните дни преди напускането на Москва тук в тъмно време работил някой си англичанин или холандец Шмидт. Той изобретил някакъв въздушен балон, който следвало да погуби френската армия, като посее в нейните редици безредици и разрушения. Същият изобретател изготвял много гранати и горивни материали. Проверката на думите на възрастната актриса потвърди, че в повечето дворци на московски богаташи наистина били скрити много горивни материали, подготвени за подпалване. Всички ги обединява това, че са изготвени по един и същи принцип. Следователно, разказът за подпалването не е измислица. Наполеон беше обезкуражен от подобни новини. Впрочем, и не само от това. Докладват му, че войските на Кутузов неочаквано са променили направлението на отстъплението си и сега вместо към Казан се движат по на север – по нижегородския път. До бягството на французите от Москва оставаха 34 дни.

  •  
    и споделяне