Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
14 октомври 2010, 19:52

Офицерска съдба

Офицерска съдба

  Частните истории на ранените по време на Бородинската битка са драматични и са толкова ужасни, че заслужават отделен разказ. В тях, като в капка вода, се отрази общото положение на нещата и отношението към ранените.

Частните истории на ранените по време на Бородинската битка са драматични и са толкова ужасни, че заслужават отделен разказ. В тях, като в капка вода, се отрази общото положение на нещата и отношението към ранените. Показателна е историята на руския офицер Михаил Муравьов, който по време на Бородинското сражение се намирал в разпореждане на началник Главния щаб Леонтий Бенигсен, на батареята на Раевски, подложена на най-силен огън на Наполеон, искал да отхвърли руската армия от левия фланг. Неприятелски снаряд улучил коня на Муравьов в гърдите и, пробил коня, ударил офицера в бедрото, като скъсал всички мускули чак до костта. Забележете - младият офицер бил тогава едва на 15 години. Михаил го хвърлило от коня на метър и половина направо на земята, където той определено време се намирал без съзнание. Той не помнил, как го е ударил снарядът, но когато се съвзел, разбрал, че лежи сред убитите. Отначало той дори не разбрал, че е ранен, защото не усещал болка. Михаил поискал да стане, но едва приповдигнал се, паднал от нечовешка болка, видял раната си, кръвта и счупената на парчета шпага. Все още имал сили да се вдигне и да помоли намиралия се край него генерал Бенигсен, който не обърнал никакво внимание нападналия младеж, да го изнесат от полето на сражението. Бенигсен заповядал на четирима редници да изнесат ранения, които го понесли на своите шинели. Муравьов бил сложен направо на полето, буквално на земята. Муравьов дал десет рубли на войниците и ги помолил да не го изоставят, но трима от тях просто му обърнали гръб и си отишли, като оставили край Муравьов пушките си, и само четвъртият, намерил каруца без кон, сложил младежа на нея, впрегнал се сам и изтеглил тежко ранения на големия път. След това и последният войник си отишъл, като оставил пушката си на каруцата. На Михаил никой не му обръщал буквално никакво внимание. Ранени имало навсякъде и съгласно неписаните тогава правила, никой и не мислил да се грижи за тях. Михаил, усещайки, че губи съзнание, помолил минавалия край него лекар да го превърже, но лекарят не обърнал на молбата му никакво внимание. Когато Муравьов казал, че е адютант на самия началник Генералния щаб Бенигсен, лекарят взел един мръсен парцал, просто го завързал на крака на младежа с обикновен възел и си заминал. След някое време към лежащия на каруцата младеж се доближил някакъв ранен гренадирски поручик, съвършено пиян, седнал на болния крак на младежа и започнал да му разказва за подвизите на своя полк. Михаил го молил  да стане, но поручикът не искал нищо да слуша, като уверявал, че има същото право на тази каруца, както и самият Муравьов. След това той накарал бедния младеж да изпие водка в чест на своя полк, след което Михаил моментално се опил. Това положение на главния път за Москва било крайно неприятно. Покрай Муравьов минала още една каруца с ранени войници. Някой от пострадалите закачил каруцата на Муравьов към войнишката и те лека полека се запътили км Можайск. Младежът бил толкова отслабнал и пиян, че когато минавали покрай неговите братя той нямал сили да каже нито дума да спрат каруцата. По този начин го докарали в Можайск, където го свалили от каруцата, сложили го направо на пътя, както и останалите, и го хвърлили сред умиращите. Толкова пъти той беше очаквал да го сгази артилерията или каруците. Вечерта един московски войник го пренесъл в някаква изба, сложил му малко слама под главата и си отишъл. Михаил мислил, че смъртта му е неизбежна. Той не можал да се движи и лежал по този начин цяла нощ. В неговата изба се отбивали някои хора, но, видели ранения, си отивали, като затваряли избата, за да не чуват молбите му за помощ. Това беше участта на повечето ранени! Неочаквано в тази изба надникнал унтерофицер Андрианов, служил при щаба на великия княз. Той познал Муравьов, донесъл му няколко яйца, които последният изял веднага. Отивайки си, Андрианов написал с тебешир, по молба на младежа, на вратата на избата: тук лежи Муравьов Пети. Нощта беше студена. Мундирът на Муравьов бил изпокъсан. Долното бельо му свалили, когато бил без съзнание. За всички той бил просто един труп, пореден неизвестен младши офицер, още съвсем момче, отдало живота си за родината. Войските мълчешком отстъпваха към Можайск, минавайки край избата, където умираше младежът. Надежди за спасяване повече нямаше. Но един неочакван случай спаси младия офицер. Някой си подпоручик Юнг, никога не познавал Муравьов лично, но помнил неговото име в списъците на своя полк, прочел фамилията му на вратата на захвърлената изба, влязъл вътре, намерил Михаил и извикал помощ. Юнг намерил каруца със съпровождащ, сложил брата на нея, я изпратил за Москва. За щастие селянинът, съпровождал каруцата, бил от селото, стопанинът на което бил съсед на Муравьов. Селянинът положил цялото си старание за да облекчи състоянието на познатия му младеж и го докарал до 30-ия километър преди Москва. Михаил молил навсякъде по избите, в които спирали, да пишат неговото име за да може братята да го намерят. И се случи точно така. Старшият Александър Муравьов го намерил по един такъв надпис. Намерил каляска, сложил на нея Михаил и го докарал в Москва. Войските на Наполеон били вече в покрайнините на древната столица. Навсякъде по улиците на Москва лежат мъртви и ранени войници. Жителите напускат града кой с каквото може. Предоставени сами на себе си слугите, калфите, с една дума низкото съсловие полека започват да ограбват господарските стаи. По-смелите се хвърлят да грабят магазини. Навсякъде се тълпи народ. Практически цялото дворянство е заминало за Нижни Новгород. Във всяка господарска къща остават само няколко слуги и онези вещи, които не са могли да ги вземат заради суматохата. В тази обстановка старшият брат на Муравьов по чудо му намира хирург, доктор Льомиер. Но когато свалят превръзката от Михаил, виждат, че вече започва инфекция. Наложи се раната да се отрязва, при това по живо месо. В такова състояние Михаил го изпращат от Москва буквално с последната каруца, преди влизането в древната столица на Наполеон. По някакво чудо Михаил оцелява, макар че после накуцва. Той се прочу с това, че отначало се включва в движението на декабристите, а по-късно, разочаровал се в него, предано служи на идеите на монархизма и славянофилството.

 

  •  
    и споделяне