Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
23 септември 2010, 15:42

Край на живота, край на Земята...

Край на живота, край на Земята...

  Филмът „Край" на Алексей Учител е номиниран за „Оскар" в категорията „Най-добър филм на чужд език". Във филма има много от това, което се е запечатало в изграденият в света стереотипен образ на Русия: тайга и мечка, водка и женска баня, сътрудник на държавна сигурност с пистолет...

Филмът „Край" на Алексей Учител е номиниран за „Оскар" в категорията „Най-добър филм на чужд език".

Във филма има много от това, което се е запечатало в изграденият в света стереотипен образ на Русия: тайга и мечка, водка и женска баня, сътрудник на държавна сигурност с пистолет...но гонките с парни локомотиви несъмнено ще учудят хората. „Истинските машини от началото на миналия век могат да достигнат невиждани скорости", изразя своя възторг Алексей Учител.

- Нашите парни локомотиви също са прекрасни актьори. Те са като живи същества. Понякога съскат, изпускат пара, ядосват се, понякога са добри, понякога са толкова зли, че направо излизат от релсите по време на снимките. Когато снимахме последния кадър, един голям локомотив се наклони настрани и удари всички наши осветителни уреди. Изглежда, се беше уморил...

Парните локомотиви, разбира се, дават постановъчен размах и добавят зрелищност. Но филмът е за друго. Това е тънка психологическа история, и в нея има не една, а няколко колизии. Действието се развива през есента на 1945 година. Главният герой - лудия по локомотивите машинист Игнат - се връща от войната в сибирското селище Край. Голяма част от жителите му са заточеници: това са хора, или попаднали във фашистки плен, или оказали се на окупираните от немците територии. Единственият който тук се чувства победител е Игнат, който с бой е стигнал до Берлин. Принудително заселените се отнасят към него с неприязън, а сам той презира всички, които са били в плен на немците. Даже жената, в която се влюбва, той смята за свой трофей. Чак след нейната трагична гибел от ръцете на сътрудник на секретните служби, съзнанието на хората се преобръща и границите между „чужди" и „свои" изчезват. И живеещото като отшелница в гората немско момиче, което даже не знае, че се е водила война, става най-близкия човек на Игнат. Нима трябва да стане някакво нещастие, за да се обединят хората. И как да се научим да живеем без вражди? - задава въпроси Алексей Учител. В  едно интервю той отбелязва: „Аз за пръв път снимам филм, който, изглежда, ще трогне всички и ще бъде интересен за хората от 5 години до дълбоката старост. И ако има сълзи, смях и други емоции, аз ще бъда щастлив".

  •  
    и споделяне