Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
23 септември 2010, 12:32

Слънцето на Аустерлиц

Слънцето на Аустерлиц

  7 септември 1812 година. Понеделник. Бородинското поле. На разсъмване, когато слънцето едва изплувало над хоризонта, Бонапарт весело възкликнал: „Ето го слънцето на Аустерлиц! Да започваме боя, мои верни гвардейци". Великата армия тръгнала напред. Настъплението започнал корпуса на вице-краля на Италия Евгений Богарне (син на първата жена на Наполеон, императрица Жозефина).

7 септември 1812 година. Понеделник. Бородинското поле. На разсъмване, когато слънцето едва изплувало над хоризонта, Бонапарт весело възкликнал: „Ето го слънцето на Аустерлиц! Да започваме боя, мои верни гвардейци".

Великата армия тръгнала напред. Настъплението започнал корпуса на вице-краля на Италия Евгений Богарне (син на първата жена на Наполеон, императрица Жозефина). Това бил часът на едно от най-могъщите настъпления на французите. Целта на Наполеон било село Бородино.  Щабът на Кутузов бил разположен недалеч в село Горки. Французите започнали атаката по центъра. Това било лъжлива маневра. Целта на Наполеон бил левият фланг на армията на Кутузов, на който била разположена втора армия под командването на Багратион,  в чийто позиции  имало уязвими места.

Евгений Богарне лично повел конницата в атака. Започнало сражението. По оценки на историци всеки час от битката от всяка страна загивали по 2,5 хиляди войници. След Богарне войските си повел непобедимият наполеонов маршал Даву, по прякора Железният. Неговият маршалски жезъл и до сега се съхранява в Ермитажа. Пехотата, ръководена от Даву, довършвала започнатото от конницата на Мюрат. Целта на Наполеон била батареята на Раевски, намираща се в центъра и нанасяща твърде чувствителни удари по френскакта гвардия. За да я завземе, под ураганния тътен на барабани повел войските си маршал Ней (впоследствие отначало предал своя император, след това неговия враг - новия крал Луи-Филип,  за което бил разстрелян през 1815 година). Довършила работата конницата на Мюрат (когото също разстреляли в годината на второто отричане на Наполеон). Един след друг конниците на Мюрат като лавина връхлитали срещу войските на Багратион, който удържал село Семьоновское. Атаката на Мюрат се предхождала от артилерийска подготовка. По спомени на очевидци, грохотът от избухването на гюлетата бил ужасен. Домашният добитък бягал като луд  под град от куршуми. Страшните картини, които този ден можели да наблюдават и французите, и руснаците , били достойни за написване на легенди. Така например, командир на лейб-гвардията на Семьоновския полк, малко преди битката се скарал с офицерите на своя полк и се отказал да командва офицерите,  които му изразили недоверието си. За да не бъде предаден на военен трибунал, той се престорил на болен и предал командването на своя заместник. Но веднага след началото на Бородинския бой, заповядал на ординареца си да изнесе персийския килим, да го постеле на най-обстрелвания участък и след това като „болен" легнал на него е лежал половин ден пред целия полк, пушейки наргиле и пиейки горещ чай от билки. След това дори най-върлите му врагове не можели да кажат, че той се уплашил. Този страшен ден на битката разкрил много примери на най-невероятно мъжество, към каквото човек може да бъде подтикнат от понятието за чест и достойнство. Впрочем, трябва да се отбележи, че и французите демонстирали не по-малък героизъм. Обаче с едно „но". Таково самопожертване, каквото показали руските войници, нито един европейски войник не е могъл да покаже на света.

Заедно с всички тези примери на метафизическа издръжливост, не е излишно да се оцени и количественото съотношение на силите на враждуващите страни. И до сега продължават споровете, колко именно единици жива сила имал в армията си Наполеон. Работата е в това, че по време на следващато след Бородино стремително отстъпление, голяма част от  поверителните документи на генералния щаб под ръководството на маршал Бертие била загубена. Разбира се, това веднага открило пътя за безкрайни спекулации на тема - била ли  армията на Наполеон силна, или обратното - слаба.

В момента, когато Наполеон приближавал към Бородино, числеността на армията му била 135 хиляди войници и 587 оръдия. Руснаците имали 103 хиляди души редовни войски, 640 оръдия, 7 хиляди казаци и около 10  хиляди опълченци. По качество руската артилерия не отстъпвала на френската, а по количество била повече. Може да се  каже, че силите приблизително били равни. Изходът от битката зависел не толкова от таланта на военоначалниците, колкото от силата на духа на войниците. Но ето парадокс. Прав бил един поет, който казал, че победите ги извършват генералите, а губят войниците. И това е така. Но резултатът от Бородинската битка бил преди всичко дело на подвига на всички - офицери, войници и техните генерали. Битката едва започвала. Тепърва предстояло най-страшното.

Бородино станало най-легендарното сражение в историята на европейските войни на 19 век. Въображението на романистите и историците, без съмнение преувеличавали планините от трупове, които седмици и месеци след битката гниели на огромното поле.

За Бородинската битка са написани книги, чието общо тегло надхвърля два тона. Количеството на научните работи и монографиите сигурно ще бъдат по-тежки от танк средна големина. А тайната на битката и до сега не е разкрита. И преди всичко в отговора на главния въпрос - кой в този ден е имал късмет? Кой е бил победител? До бягството на Наполеон от Русия оставало малко по-малко от 80 дни.

  •  
    и споделяне