Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
21 септември 2010, 18:11

Нова история за баба-Европа

Нова история за баба-Европа

Резултатите на състоялите се в неделя на 19-ти септември парламентарни избори в Швеция дават поредно основание да се говори за „десничарство" на Европа и нарастване в страните на континента на националистични и ксенофобски настроения. Става дума за успеха на националистическата партия „Демократи на Швеция", за първи път получила представителство в риксдага.


Качване на аудио-файла

Резултатите на състоялите се в неделя на 19-ти септември парламентарни избори в Швеция дават поредно основание да се говори за „десничарство" на Европа и нарастване в страните на континента на националистични и ксенофобски настроения. Става дума за успеха на националистическата партия „Демократи на Швеция", за първи път получила представителство в риксдага. Двадесетте мандата позволяват на партията не само че да има своя фракция, но и да влияе върху разпределението на силите в управляващата коалиция. Днешна Европа е арена за противоборство на онези, които се смятат за „порядъчни европейци" с имигрантите, а често и просто с хора с друг цвят на кожата и друга вяра.

Когато през есента на 2009 година жителите на Ирландия по време на референдум гласуваха „за" ратифицирането на Лисабонския договор по въпроса за реформирането на Европейския съюз, на мнозина им се стори, че идеалите на „единна Европа" са възтържествували окончателно и безвъзвратно. Но главната заплаха за днешния ЕС не е в падането на курса на еврото или увеличаването на бюджетния дефицит на „проблемни" страни, а в задълбочаването на вътрешното разцепване в общественото мнение и разширяването на националистическите настроения. Негативните резултати на референдума в Швейцария по въпроса за изграждането на минаретата, насилственото депортиране от Франция на нелегалните роми и едновременната забрана върху носенето в страната на мюсюлмански дрехи - всичко това са звена от една верига, върху което привлича вниманието професор Татяна Иларионова от руската академия за държавна служба:

- Европейците, онзи, които бяха формулирали днешната глобална политика, имат спомен за Втората световна война. Те знаят, доколко негативен може да бъде резултатът от неподобаващо обръщение с националните малцинства. Но, от друга страна, тези размисли за миналото ги нямат много от онези сили, които днес определят или искат да определят политиката. И с това, според мен, са свързани новите тенденции.

Днешният растеж на национализма в европейското общество не е вече опит за изграждане на демаркационни линии по външните граници на Европейския съюз, а е стремеж да се трупат барикади в самите европейски държави. По принцип борбата с нелегалните мигранти и опитът те да бъдат „вградени" в старите европейски традиции можеше да успее в „дошенгенската" и „доевровалутната" епоха. А днес опитите за запазване на самобитност в Европа без граници изглеждат някак си наивни. Отсъствието при Европейския съюз на ясна политика в сферата на имиграцията закономерно отгледа на негова територия многобройни „босни", „косово", „истамбули" и „кюрдистани" - все повече напомнящи за неспособността на Европа „да преглътне" това етническо и културно многообразие.

 

  •  
    и споделяне