Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
16 септември 2010, 20:08

Манастирът или полето?

Манастирът или полето?

  5 септември 1812 година, събота. Ръководените от Кутузов войски спряли край Колоцкия манастир, 125 км. от Москва. Царят искал от Михаил Иларионович генерално сражение. А Кутузов повтарял тактиката на Барклай де Толи.

 

5 септември 1812 година, събота. Ръководените от Кутузов войски спряли край Колоцкия манастир, 125 км. от Москва. Царят искал от Михаил Иларионович генерално сражение. А Кутузов повтарял тактиката на Барклай де Толи. В действителност авторството на плана за изтощаване  силите на противника принадлежал дори не на Барклай, а на неговия съотечественик, германеца, който бил на служба при руския цар, полковник Фул. Наполеон още не разбирал какъв капан му подготвял  Кутузов, който по своему обикновено изчаквал. В това време в Москва вече няколко дни се продавало оръжие от Московския арсенал на цена 30-40 пъти по-евтина от обикновената.  Както свитетелстват полицейските архиви от онова време, станало ясно, че особено няма кой да се въоръжава: дворянството от столицата почти напълно било евакуирано. Всеки ден от града заминавали повече от 1,300  най-различни конски каруци. Спекулантите искали да коне и каруци невероятно много пари. В града се разказвало за известния франкофил, прочутия историк Карамзин, който решил да изведе от града съпругата и децата си, но не намерил пари за непрекъснато поскъпващия транспорт. Спасил го прочутият луд, велможа в оставка от екатерининските времена, генерал Муромцев, който дал на Карамзин на заем около 1 милион рубли в днешен еквивалент. Може би това е исторически виц, но той е напълно показателен. Хората, дори непознати, се чувствали като братя, сякаш настъпвал края на света. Тактиката на съпротива срещу злото и при военните, и при мирното население била еднаква - да не влизаш с това зло в никакъв контакт. Наполеон не разбирал това. На него, на европееца, дори и на ум не му минавало, че руснаците предпочитат да умрат, отколкото да се ръкуват с тях. Френското разузнаване доложило на императора, че руската армия продължава да се групира около Колоцкия манастир. Както си спомня началникът на тайната полиция на руската армия Яков де Санглен, „Кутузов заповядал да се намери в района на манастира здрава позиция, от която да се даде отпор на врага". Но генералите на Кутузов предложили изгодна диспозиция край село Бородино. Бил свикан военния  съвет, на който тогавашният военен министър Барклай де Толи рязко се изказал против това решение. Според Барклай околностите на Колоцкия манастир били по-удобни за битката тъй като част от руската армия би била прикрита от французите от реката Колочей.

Яков де Санглен си спомня: „Този благ съвет не беше приет защото бил даден от Барклай". Въпреки това, независимо от враждата между Кутузов и Барклай, молбата на последния била изпълнена и по време на Бородинската битка армията му била разположена на дясното крило, където той помолил, защитена от река Колочей. А армията на Багратион, според мемоариста, по-слаба от първата, била поставена на лявото крило. Когато Барклай  отбелязал това на Кутузов, твърдейки, че Наполеон ще нападне срещу опасния пункт на левия фланг, Кутузов не възприел тази  забележка. Както показал по-нататъшният ход на събитията, Барклай се оказал прав  и Наполеон съсредоточил основните си сили именно против армията на Багратион. Още преди сражението Барклай споделил с подчинения му де Санглен тайното си съображение: „ Защо му трябва на Кутузов това сражение? То няма да спаси Москва и ние ще загубим значителна част от войниците, които би трябвало да се пазят". Но старецът Кутузов, познавайки психологията на руския войник, по този въпрос имал свое мнение. Той внимателно наблюдавал Наполеон, стараейки се да намери слабото му място. Ние вече говорихме за това, че Наполеон не ценял много стратегическия гений Кутузов. Бонапарт смятал, че Кутузов не можел да предложи нещо ново в стратегията за водене на войната. А войната от 1812 година била  маневренна, подвижна, окопи не се копаели дори при такива големи сражения като Бородинското,  само  издигали неголеми  насипи. Смятало се, че военоначалниците на враждуващите армии трябва да воюват според общите правила, които били прости. С настъпването на тъмнината да не се водят военни действия. Кутузов нарушил това правило.При стопроцентна заплаха от смърт трябвало да се предадат на победителя. Руските войски не  действали така. И особено храбрите противници да бъдат отличени с паметни награди. И по този въпрос Кутузов не се церемонил с пленените френски офицери. Интересни са спомените на бъдещия декабрист Иван Пущин, участвал в бородинската баталия. Младият офицер пише в дневника си, че в навечерието на Бородинската битка младите офицери говорели за ново оръжие, което Кутузов уж приготвил срещу Наполеон. Ставало дума за кошница, прикрепена към балон, т.н. аеростат на Лепик. За войната от 1812 година това било нещо като ракетните установки „Катюша" през войната 1941-1945 години. Идеята за използването на кошница на Лепик принадлежала на московския началник граф Ростопчин. Той измислил да бомбардира позициите на французите от въздуха. В Москва дори се разпространявали позиви, в които се съобщавало за изпитания на смъртоносно летящата кошница. До тогава Москва видяла пътешествие на въздушен балон само веднъж - на 20 септември 1803 година, когато френският въздухоплавател Жак Гарнерен край  Крутицките казарми се издигнал във въздуха на напълнен  с топъл въздух балон и прелетял 20 километра. Ростопчин си спомнил за тази кошница и в навечерието на Бородинската битка предложил на Кутузов  да я използва. Но последният не повярвал в налудничавата идея и започнал да чака. Малко преди бородинската епопея той дори написал на Ростопчин: „ Кога може да се получи новото оръжие". Но Ростопчин се провалил след като кошницата не издържала на изпитанията. Според очевидци, тя упорито не искала да лети в  необходимата посока До решаващото сражение оставало мало повече от едно денонощие.

 

  •  
    и споделяне