Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
9 септември 2010, 10:55

Москва в навечерието на напускането й

Москва в навечерието на напускането й

  Слуховете за приближаването на наполеоновата армия към Москва, въпреки всички усилия на властите, все пак се промъквали. Постепенно всички изпадали в паника, без да губят надежда. Ако във Витебск по заповед на властите жителите действително унищожавали цялото си имущество, то в Москва и околните градове такова нещо не се наблюдавало.

Слуховете за приближаването на наполеоновата армия към Москва, въпреки всички усилия на властите, все пак се промъквали. Постепенно всички изпадали в паника, без да губят надежда. Ако във Витебск по заповед на властите жителите действително унищожавали цялото си имущество, то в Москва и околните градове такова нещо не се наблюдавало. Според Арман де Коленкур, при превземането на Вязма, войниците открили много запаси, които в Москва били още повече. Хората вярвали, че всичко ще се размине и не бързали да унищожават всичко, създадено с „пот и кръв". Но паниката постепенно се разпространявала. Всички неочаквано повярвали в онова, което още преди месец приказвали бабите, че Наполеон ще яде децата им и ще запива с кръвта на родителите, писали в „Ростопчински позиви".

Самият главнокомандващ описва състоянието на нещата в поверената му столица по следния начин: „През последните три-четири дни преди напускането на Москва, в московските църкви обикаляли патрули, проверяващи дали чудотворните икони са мястото си, в които била едва ли не главната надежда на жителите на града. Бдителността на народа била изострена. В Москва и околностите мъжете залавяли „шампиньони"/шпиони/, за какъвто смятали всеки подозрителен. Когато при  Ростопчин довели един от такива нещастници, той заповядал да го пуснат, казвайки: „Това не е шампиньон, а мухоморка". Вяземский пише, че в Москва селяните заловоли някакъв дворянин Чичерин, „който бил здравата набит за упоритото нежелание да призтае вината си, което се състояла в това, че той бил глухоням по рождение". 16-годишният студент от  Московския  университет Никита Муравьов,  който избягал от къщи в армията, бил заловен от селяни. В него намерили карта на Русия / по нея студентът се ориентирал/, която сметнали, че едва ли не е карта, открадната от самия Кутузов, с обозначени отбранителни точки на руските войски. След това  извадили от раницата на беглеца списък на маршалите на Наполеон, написан, разбира се, на френски, който смятнали за донесние до Наполеон за „генерал Кутузов" и войниците". Юношата, здаравата набит, бил доставен в Москва, където го завели при Ростопчин. Последният разярен, заповядал да постяват младежа в яма до изясняване на личността, въпреки, че отлично познавал семейството му. Нещастният патриот бил предаден на майка му едва след два дни.

Всеки ден в града се разигравали трагедии. Всички все още помнели случаят с Михаил Верещагин, който също попаднал в лапите на Ростопчин. Историята била следната. Според приближаването на Наполеон към Москва изведнъж всички заговорили за арестуването на млад човек - 22-годишния син на търговец, красавеца Михаил  Верещагин. Поставили го в яма за съчиняване на  клеветнически и упадъчни статии. Естествено, че неговото съчинение имало талкова отношение към клеветата, каквото участието на поета Маяковски в убийството на поета Есенин. В действителност юношата Верещагин бил обучен от баща си на френски  и немски език. Тогава за непросветената публика на недворянското съсловие в Москва съществувало само едно място, където те научавали последните новини - кафенето на един турчин, взел руското име Фьодор Андреев. Там ходела да пие  кафе и да обсъжда  последните новини цялата прогресивна младеж, и там по примера на виенските кафенета, разгръщали на масите чуждестранни вестници, получени от Виена. Именно там младият  Михаил прочел стари виенски съобщения, в които се съдържал текст на възванието на Наполеон към своите граждани по случай началото на „полската кампания", както в западната преса наричали войната с Русия. Между впрочем, там се съдържало обещанието на Наполеон след шест, седмици или месеци, той да бъде в столицата на Русия. Прочетеното Михаил преразказал на своя приятел адвоката Павел Мешков - випускник на университета. Приятелят му  - на невестата си, тя на баща си. И след два дни новината достигнала до самия Ростопчин. За това по време на  закуска му съобщила една от гостенките му. Ростопчин едва не се задавил, след което заповядал да разберат кой сее слухове за шестте месеца. И веригата започнала да се разплита. Казват, че били  разпитани около седемдесет разказвачи на „паническите приказки" и най-накрая агентите стигнали до младия адвокат.  Той, притиснат до стената, посочил своя приятел. Михаил Верещагин не отричал и наивно признал, че всичко това прочел в известното кафене, в лежащия на масата вестник. Агентът не знаел чужди езици и не повярвал за вестника. За назидание на другите, решили да накажат сина на търговеца. Той бил жестоко бит и със сътресение на  мозъка, с изкълчени ръце и крака бил осъден на каторжна работа в Нерчинск, където и починал, а приятелят му, на когото той разказал съдържанието на вестника, бил лишен от дворянско звание и изпратен в Сибир. Имало много подобни трагедии. Известният руски учен Юрий Лотман разказва, как великият руски историк Карамзин искал  да изведе от Москва жена си и двете си деца, но нямал за това средства. Някъде към средата на август цените на впрегатния добитък се увеличили едва ли не десет пъти. Всичко, което можело да тегли каруци и карети, струвало много скъпо. Казват, че някакви умници се опитали да впрегнат в каруца свине. Конете били на цената на златото. Прославеният Карамзин едва ли не плачел от отчаяние. Него го смятали за франкофил. Един от познатите му, след като го срещнал на излизане от града, дори се учудил, че той  напуска Москва. На писателя помогнал някакъв велможа от екатерининските времена, предлагайки на първия руски интелигент пари на заем - огромна сума, и то преди края на света, както казвали тогава. С тези пари Карамзин два дни преди  Бородинската битка изпратил жена си и  децата в Ярославл, а самият останал да догледа краят на света. До пожара в Москва оставало малко повече от една седмица.

  •  
    и споделяне