Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
7 септември 2010, 15:25

Антихрист

Антихрист

  Москва се готвеше към нашествието на Антихрист. Самият „антихрист" смяташе, че идва за да освободи Европа от „нашествието на варварите". С една дума, мирните московчани прекален се плашеха, французите - прекалено се надяваха. И едните и другите се опитваха да научат, кой ще защитава Москва.

Москва се готвеше към нашествието на Антихрист. Самият „антихрист" смяташе, че идва за да освободи Европа от „нашествието на варварите". С една дума, мирните московчани прекален се плашеха, французите - прекалено се надяваха. И едните и другите се опитваха да научат, кой ще защитава Москва. На практика, от това, на кого ще бъде доведено охраняването на бившата столица, зависеше съдбата на града! Главните „силови чиновници" в Москва през 1812 година бяха трима - обер-полицмейстер Пьотър Ивашкин, гражданският губернатор Николай Обресков и военният губернатор, назначен на тази длъжност на 24-ти май 1812 година, "екзотичният" човек Фьодор Ростопчин. Наричаха го „екзотичен" заради маската на „шут". Подбирайки аналогии в най-новата история, може да се каже, че е бил нещо като Никита Хрушчов при Сталин. Той си беше позволявал рязко да критикува враговете на Александър. Беше фаворит на властта. Всичко това не можеше да не се отрази върху положението и на 29-ти май 1812 година господин Ростопчин беше повишен от военен губернатор до главнокомандващ на Москва. На неговите плещи легна не само грижата за отбраната на града, но и организацията на полу-мирния живот на гражданите. По-специално, той беше длъжен да регулира идеологическия живот на древната столица. С наближаването на войната към Москва, влиянието на Ростопчин върху живота на града ставаше все по-забележимо. Появиха се многобройни фискали, които тършуваха из улиците, търсейки шпиони, информацията за придвижването на наполеоновите войски преднамерено се изопачаваше. Но се изопачаваше в името на благо цели - за да се „гарантира спокойствие". Ето какво пишат по този повод архивни източници: „Демонстрирайки предварително обмислена не възмутимост, самият градоначалник оставаше в своето имение Соколники дори когато в Москва проникнаха слухове за превземането на Смоленск. Говореха, че в почивката между делата Ростопчин е играел на билярд със шута Махалов. Ако Махалов печелеше, Ростопчин му даваше пет рубли, а в случай на загуба шутът беше длъжен да изпие голяма чаша с вода или няколко пъти да пропълзи под билярда". Подобно изтичане на информация за поведението на военния губернатор на Москва имаше за цел да успокои слуховете по повод предаването на бившата столица. Имаше и други примери на така наречения „мирен живот". Например, строителството. По-специално, началникът, ако правим сравнение с наши дни, на градското МВР, обер-полицмейстер Пьотър Ивашкин се зае със строителство в Москва на огромна каменна къща, като с това предизвикваше възмущението на гражданите - намерил време да строи! В резултат дали от урочасване, дали от преднамерено подпалване, при пожар изгоряха дори камъните на тази къща.

Въпреки че го рисуват за едва ли не някакъв некултурен военен, Ростопчин всъщност не беше такъв. Дори повече, той беше изключително образован, но по силата на това - парадокс - ретроград. Той се страхуваше от грамотност, страхуваше се от образованието и ги смяташе за нещо като солна киселина за човешката плът. Знанията, според него, са полезни само за властниците и затова даваше на останалите „тази мърсотия" само в хомеопатични дози. Той правеше много за да сплаши в Москва всички чужденци. Например, строго забрани на йезуитите и свещениците на католическите храмове (такива в Москва имаше два) да разказват на своите енориаши за реалното движение на войските на Наполеон към Москва. Освен това, той следеше, търговията на стоки от първа необходимост да се води в „столицата-пенсионерка" без пречки. В това време по Москва прогърмя един случай: търговец на сол, след новината за превземането на Смоленск, започна да продава сол нарочно бавно, с което създаде ажиотаж и опашки. В същия ден за това научи Ростопчин, който си взе за правило да обхожда с карета лично центъра на града. Оценил създалото се положение, Ростопчин веднага заповяда търговецът да бъде изваден от дюкяна и на близкия площад да му плеснат 50 палки с информация за вината му. На следващия ден нито при един търговец на сол нямаше опашка над петима души.

Още тогава имаше и предсказатели на бъдещето, например, поетът Сергей Глинка, който на 15-ти юли стар стил заяви в Дворянското събрание: „Ние не бива да се ужасяваме: Москва ще бъде предадена". Ростопчин научи за това и при среща попита поета, защо смята така. Като масон, мистик, поет и ученик на падналия в немилост канцлер Сперанский, Глинка обоснова мнението си с три съображения, от които само едно беше от практически характер - „от Неман до Москва няма нито природна, нито изкуствена отбрана ,достатъчна за спиране на силния неприятел", а останалите два са романтични: Глинка смяташе, че „Москва е свикнала да страда за Русия", и че „предаването на Москва ще е спасение за Русия и Европа".

Разбира се, в своето списание Глинка не пророкува за съдбата на Москва, и на мнозина дори самата мисъл за идването на врага тук им се струваше дива. Една московска аристократка вече много по-късно в писмо до приятелка посочи, че предполагайки Москва за безопасна е заповядала да се докарат ценностите от имението в столицата: в резултат московският дом изгорял, а до имението французите не стигнаха.

Четири дни преди битката при Бородино Ростопчин заповяда да се започне продажба на оръжие от московския арсенал на цена 30-40 пъти по-низка от обикновената. Докато оръжие по-рано можеха да си позволят да имат само дворянството и търговците, то сега се въоръжаваха всички, дори и поповете. Но, както отбелязват историците: "продажбата от арсенала вървеше без много успех. Нямаше особено много желаещи да се въоръжават. Защо ли? Още една седмица преди появата на французите към покрайнините помешчиците се разотидоха по своите имения. За един ден от града, по записки на историци, са излизали повече от 1000 каруци от най-различен вид". До пожара оставаха по-малко от 10 дни.

 

  •  
    и споделяне