Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
2 септември 2010, 11:20

Животът в старата столица

Животът в старата столица

  През 1812 година Москва била столица-пенсионер - загубвайки през 1712 година статута на главен град на Русия, тя за 40 години се превърнала в огромно  село. Нямало площади и проспекти, каменните дворци съседствали със селски бараки.

През 1812 година Москва била столица-пенсионер - загубвайки през 1712 година статута на главен град на Русия, тя за 40 години се превърнала в огромно  село. Нямало площади и проспекти, каменните дворци съседствали със селски бараки. Сега е трудно да се повярва, но дори цялото пространство на Червения площад било покрито с търговски сергии и будки - признак за загуба на властта пред жаждата за печалба - такова нещо в историята на Русия се повторило  само в края на 20-ти век, когато се сменила властта. Пред Кремъл имало останки от  земни редути, насипани още по заповед на Петър Първи, който се страхувал от нападение на шведите срещу Москва. Бившата столица я населявали не хора, а оригинали. Всички в града имали прякори. Например, един от Ростопчини го наричали диня, защото главата му напомняла формата на този чудесен плод. Така го наричали  и децата му, дори и къщата му - къща диня. Живял някакъв дворянин Никанор Степанович, когото за приличие го наричали Никанора Степановна. В този град всички се поднавали и всеки  по време на помени можел да каже за другия като за съсед - нещо лично. Запазило се комичното описание на Пьотър Веземски  за патриархалния  нрав на Москва, което дава представа за степента на оригиналност буквално на всеки жител  на столицата. „В Москва преди пожара живеели три стари моми, три сестри. Нарекли ги Парки. Но тези Парки никого не плашели, а се разхождали  из Москва и били постоянни посетителки на всички балове, на всички конгреси и събрания. Едната била по-малка от другите. Върху нея се съсредоточила любовта и грижите на по-възрастните сестри. Те винаги били около нея, предпазвали я с някакво майчинско чувство и не й позволявали  да излиза сама от къщи. Имало случаи, когато те първи идвали на бал и си отивали последни. Веднъж някой казал на по-възрастната сестра:" Как може на вашата възраст да издържате толкова труден живот? Нима ви е весело на баловете?". „Какво ти весело,  приятелю, - отговорила тя. - Но нали трябва време от време да зарадваме нашата скокливка". На никого не  идвала  мисълта да забележи, че тази скокливка е на повече от 60 години. Интересно е, че според наблюденията на много, живяли в онова време, животът преди войната бил много весел. Дали това наблюдение  включвало субективната черта на християнското самоунищожение, изискващо за всякаква напаст греховна причина, или в действителност хората били толкова близко до животните, че пред голямото изпитание се стремели  свободно да се починат и да се напият. Но както твърдят много хора, лятото на 1812 година било горещо. Живеели като за последен път. „Никога в Москва и околностите й така не се веселили, както преди страшната и мрачна 1812 година. Баловете в града и краймосковските имения се сменяли с балове, пързаляне с кънки, концерти и маскаради" - това са думи на очевидци. Според постъпването на съобщения за приближаването на врага, атмосферата в града се променяла. Хората с ужас очаквали нашествие. За Наполеон не говорели другояче, освен като за  антихрист. Всички новини черпели от разкази на пристигнали и от  вестниците, в които тези пътешественици пишели. Новините предимно идвали от  чужбина. Никой нямал непосредствен контакт с войските на врага, французи, освен гуверньорите, не се виждали. Въобще врагът го измисляли без да са го видяли. Освен на слухове, те се доверявали преди всичко на вестник „Московски ведомости", който  се издавал в  тираж около 500 екземпляра. Последният брой на вестника бил отпечатан на 31 август. Освен това уважавали списание „Русский вестник", издаван от известния в града духовидец (за него действително говорели, че той вижда духове) журналистът Сергей Глинка. И най-накрая, третият източник на слухове бил Английския клуб. В този клуб почти открито ругаели царя и превъзнасяли стареца Кутузов. За обикновените  хора се печатали позиви,  които разлепяли до типографията. В тях информацията била напълно противоположна на онази, каквато била в действителност - „Врагът отбягва генерално сражение. От Наполеон  стотици  германци бягат при Барклай  и обявяват, че сънародниците им при първото сражение ще преминат на  наша страна". Но тъй като мнозинството било неграмотно, то се използвали нарисувани картинки с изображение на мъж и войн. Картинките почти не отстъпвали на онези, които след повече от сто години, ще рисуват ходожниците-карикатуристи по прякор Кукриникси. Мъжът го наричали Долбила, а войнът - Гвоздила. И единият, и другият се изобразявали в ръкопашен бой, побеждаващи французите. С тези картинки цялата информация се изчерпвала. Властите  за да избегнат паника, не предоставяли на гражданите много информация. Съобщавали само, че армията на Барклай де Тол отстъпва, но затова пък се очаквало генерално сражение. Къде, какво? - никой не знаел. Макар че се появили опашки за хранителни продукти, но липса на такива не се чувствала. Но най-интересното било друго. Висшето общество, което преди това преобладаващо говорело само на френски, изведнъж с настървение започнало да учи руски език. Много от тях го знаели толкова лошо, че се налагало да  наемат учители. Подобни поразителни промени в образованието станали за някакви сто години, благодарение  на усилията на Петър. Всеки, който на бал говорел на френски го глобявали няколко рубли. А ако заговори на улицата, можело и да го набият. По отношение на врага били настроени непримиримо. Никой не искал да остава в обсадения град. Всички имали имения, за които започнали да заминават, образувайки цели ешалони от каруци, карети - въобще   заминавали на всичко, което имало четири колела и можело да се движи. При това трябва да отдаде дължимото на руските майстори - каретите на руската аристокрация ги правели с такива ресори, че те издържали лошите пътища и всякакви дупки и ями.  Масовото заминаване на богаташите провокирало и търговското съсловие. Всички заминавали за родните  села. Оказало се, че градските корени не  били толкова здрави и можело да бъдат изтръгнати. Както съобщил в Петебург московският градоначалник, при необходимост Москва можела напълно да опустее. Но никой не знаел дали ще има такава  необходимост. До пожара в Москва оставало по-малко от три седмици.

 

  •  
    и споделяне