Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
1 септември 2010, 18:57

Втората световна война, нейните жертви и съучастници

Втората световна война, нейните жертви и съучастници

  За начало на Втората световна война е традиционно да се смята 1 септември 1939 година. Основанието е следното: нападайки Полша, Хитлер поднесе факела към европейското буре с барут. За веригата от събития, които с всяка година спомагаха за глобалната катастрофа, не е прието да се говори.

За начало на Втората световна война е традиционно да се смята 1 септември 1939 година. Основанието е следното: нападайки Полша, Хитлер поднесе факела към европейското буре с барут. За веригата от събития, които с всяка година спомагаха за глобалната катастрофа, не е прието да се говори. Между другото, без изясняването на тези допълнителни елементи източниците на  трагедията остават неразяснени. Заедно с експерта  Валентин Фалин темата разглежда нашият наблюдател Сергей Гук.

През декември 1934 година 16 европейски държави бяха представени на международния конгрес на фашистките партии, свикан от Мусолини. Политическата карта на континента беше изпъстрена от фашистки, профашистки, нацистки, националистически диктаторски режими. Мусолини в Италия, Хитлер в Германия, Салазар в Португалия, Франко в Испания. Расисткият режим на маршал Петен във Франция, Пилсудски в Полша, Антонеску в Румъния, Хорти в Унгария. На европейската шахматна дъска освен тежките фигури на власт бяха техни прототипи от по-леката категория в Литва, Латвия, Хърватия, Словакия, България и Югославия. Неспокойно беше и в другите части на света. Може ли да се смята датата 1 септември 1939 година за коректна? Предлагаме ви мнението на руския историк и дипломат Валентин Фалин--

Датата 1 септември 1939 година - това вече е продукт на „студената война". Английският представител на заключителната сесия на Лигата на Нациите през 1946 година от името на правителството официално заяви: Втората световна война започна през 1931 година с агресията на Япония срещу Китай. Подобна гледна точка изложи в спомените си и бившият държавен секретар на САЩ Стимсън.

Да се започне войната на 1 септември 1939 година - това не е само игнориране на политическите факти, но и моралните критерии. Броят на убитите японци в Китай беше почти 20 млн. души. Къде да ги причислим? Къде да причислим испанската гражданска война, която беше резултат от интервенцията на нацистка Германия и фашистка Италия? А това са половин милион души. Къде да причислим окупирането на Чехословакия? Мюнхенското споразумение?

Причината, поради която съвременните европейски политици смятат събитията, предшестващи 1 септември 1939 година като несъществуващи, е пределно ясна. В противен случай ще трябва да се признае собствената си неблаговидна роля, която изигра мнозинството „демокрации" в подготовката на световната катастрофа. Христоматиен пример - Полша, представяща себе си като жертва на агресията и премълчаваща за собствените си неблаговидни действия. След като в началото на 20-те години нападна разпокъсваната от гражданската война Русия, полският диктатор Пилсудски откъсна големи парчета от територията на Белорусия,  потъпквайки едновременно украинската независимост. Организирайки безредици в Горна Силезия, Полша  я откъсна заедно с германското население. От Австрия  поляците отнеха Галиция. През 1934 година Варшава подписа с Хитлер договор за ненападение. През 1938 година в кампания с Унгария и Румъния участва в германската окупация на Чехословакия. Концентрирайки 100-хилядна войска на границата с Литва, тя се подготвя да анексира страната. Благодарение единствено на рязката реакция на Москва, агресията беше предотвратена. Поощрявана от Хитлер, Полша готви план за нападение срещу СССР, обявявайки: „Разпокъсването на Русия лежи в плана на полската политика на Изток". И само след исканията на Берлин да върне окупираната Силезия и да отдаде „данцингския коридор", Полша се прехвърли под крилото на Англия и Франция.

Не по-добре се държаха западноевропейските „традиционни демократи", които не се опитаха да действат против заплахата от фашистката агресия дори в Лигата на Нациите. Имайки армии, те позволяваха да бъдат  окупирани практически без съпротива. Жителите на Копенхаген закусваха в условията на независимост, а обядваха вече при окупация. Но от това апетитът им не се загуби.

Когато през юни 1941 година 5,5-та армия на вермахта нахлу в СССР, в нейния състав се наброяваха 900 хиляди войници от страните-сателити. По-късно тяхното количество още повече се увеличи. Италианци, испанци, французи, холандци, финландци, датчани, австрийци, унгарци, румънци, словаци. По-лесно е да се посочи кой не е бил в състава на войските на вермахта и коя промишленост не  е произвеждала оръжие за Хитлер. Тогава практически цяла Европа беше болна от фашизма. В това число и онези, които днес не са против да се представят в ролята на невинни жертви.

  •  
    и споделяне