Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
31 август 2010, 15:18

Новият главнокомандващ

Новият главнокомандващ

На 17-ти август Михаил Кутузов пристигна в армията и завари войските в пълно отстъпление към Москва. Оглеждайки армията и здрависвайки се с войниците, Кутузов няколко пъти каза следното: „Е, как може с такива юнаци само да се отстъпва!". Войските с възторг възприеха стария вожд. Настроението веднага се повиши. Всички се ободриха и искаха само едно - решителен бой с французите. Наследил от Суворов удивителното му умение да общува с войниците по приятелски просто, Кутузов говореше с тях на понятен на народа език и поддържаше увереност, че няма да даде Москва на французите. Враг на всякакви пищност и привиден параден блясък, Кутузов се появяваше пред войските на едно малко казашко конче, по стар походен сюртук, без еполети, с бяла с червена лента фуражка, с шал преметнат през едното рамо и нагайка на колана. Тази външност, напомняйки суворовския маниер, само поддържаше онзи искрен ентусиазъм, с който армията приветстваше назначаването на Кутузов. Като враг на всякакви формалности и марширувания, Кутузов узакони със своя наредба всички многобройни и неизбежни отстъпления от тогавашната сложна униформа, като с това много облекчи на войниците похода. При него канцеларията се съкрати три пъти. Старецът го предприе с единствената цел, да отучи своите подчинени от излишна кореспонденция и с това косвено да ги накара в критични минути да постъпват по собствено усмотрение. И го постигна пак с хитрост. Кутузов просто започна да бави с подписването на безкрайните хартии, като се преструваше на старчески мързелив, че е забравил. В резултат всички генерали и офицери веднага усетиха, че главнокомандващият им доверява и им вярва. Недоволни останаха само любителите на канцеларските писма и протаканията. Сред войниците се заговори така: „Дойде Кутузов да бие французите!". Отстъплението към деня на пристигането на Михаил Кутузов някак си само спря. Главната квартира на нашите войски в този момент се намираше в село Царьово-Займишче край Гжатск. Огледал заедно в Барклай разположението на нашите войски и запознал се с местността, Михаил Кутузов намери, че всичко е превъзходно и удобно за да се даде на французите решителното сражение. Силите на нашата армия достигаха до 110.000 души. Всички мислеха, че утре ще има бой и войските се готвеха. Но на следващия ден, на 19-ти август, изведнъж неочаквано за всички последва заповед - отстъпление. Парадоксално е, че велможата от екатерининските времена Кутузов беше убеден, че на неговото отстъпление народът и войските ще погледнат по друг начин, отколкото на отстъплението на парвенюто Барклай. В донесение до царя Кутузов обясняваше своето отстъпление от Царьово-Займишче с необходимостта да приеме и да разпредели по полковете, силно оредели по време на боевете край Смоленск, на подкрепленията, които се движат към армията откъм Москва. Освен това, вероятно му е било и определено време за да се огледа, да вникне в подробностите, по-добре да изучи войските и особено най-близките си сътрудници. Предпазливият Кутузов оставаше верен на себе си и не искаше да рискува. Отново започна отстъпление; но войските вървяха с друго настроение: беше ясно, че Москва без бой няма да предадат, и че старецът Кутузов само иска да избере място, по-удобно за битка, да изчака подкрепленията. „Войниците ни искаха бой! - писа един от участниците в похода, бъдещият основател на масонската ложа „Хейрут" (което на иврит означава „свобода") и член на декемврийските дружества Фьодор Глинка. - Наближавайки Москва, те викаха „Вече виждаме побелелите бради на нашите бащи. Нима ще ги отдадем на гаври? Време е да се сражаваме!".

Отстъплението на руските войски не даваше на Наполеон да предвиди, къде те ще се спрат - и това страшно дразнеше императора. Както пише Арман де Коленкур, увереността, че руснаците сами са подпалили къщите си в Смоленск, започна да плаши Наполеон. Той не очакваше такъв отпор. Донасяха му, че с неговите войници вече воюват бедняци, крепостни, които Наполеон изобщо не вземаше предвид. За Бонапарт войната с Александър, също както и с други европейски монарси, беше, преди всичко, политическа, но не и народна. Придобиването на огромните територии, завоювани от него, беше абсолютно безсмислено. Всичко това караше Наполеон здраво да се замисли и укрепваше желанието му да не напредва по-далеч от Смоленск. Той започна да се опитва да завърже преговори. В Смоленск Наполеон предаде на гвардейския офицер граф Орлов, пристигнал като парламентарист да научи за състоянието на генерал Павел Алексеевич Тучков, пленен край Валутина планина, едно съобщение за император Александър. В писмото си Наполеон пишеше, че не храни никаква лична вражда към Александър, че тази война е изцяло политическа, и затова нищо не пречи във всеки момент да се стигне до взаимно съгласие. Мълчанието на петербургското правителство го караше да бъде нащрек. В същото време, наполеноновите агенти от Англия докладваха, че „английските емисари в Русия тласкат руското дворянство към война до последна капка кръв и пречат на Александър да стигне до мисълта за споразумение с Наполеон. Царя го убеждават, че Бонапарт искал да му отнеме всички полски провинции, че той ще получи мир само с тази цена, а той не може да сключи такъв мир, защото, ако отстъпи, тогава руските дворяни, които притежават имоти в Полша, след една година ще го удушат, както навремето и неговия баща". В съобщенията на английските емисари до Наполеон имаше и малко истина.

На 22-ри август руската армия се разположи на позициите край Бородино. До решаващото сражение оставаха 15 дни.

  •  
    и споделяне