Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
20 август 2010, 14:25

Легендарният руски танк

Легендарният руски танк

„Руските танкове са толкова пъргави, на близки разстояния те се катерят по склоновете или преодоляват блатата по-бързо, отколкото вие можете да обърнете купола. И през шума и гърмежа вие през цялото време чувате скърцането на снарядите по бронята. Когато те улучват нашия танк, често се чува оглушителен взрив и звук на горящо гориво, прекалено силен, благодарение на бога, за да се дочуят предсмъртните викове на екипажа" - това е откъс от спомените на прочутия немски танков генерал от времената на Втората световна война Хайнц Гудериан. Тези спомени са датирани от есента на 1941 година, когато танковите дивизии на Гудериан се устремяваха към Тула. Но освен тактическата оценка, Гудериан направи и един зловещ за себе си извод: „Включително до този момент ние имахме предимство в танковете. От сега положението се промени на противоположно". В този откъс става дума за среща със съветския танк Т-34, прочут и признат по-късно от редица специалисти за най-добър среден танк през Втората световна война. Маневреността, скоростта, огневата мощ на този танк са далеч не всички негови достойнства. Още един „коз" на Т-34 е фантастичната му надеждност и ремонтопригодност. Беше сложно да се измисли по-добър подарък за фронтовите механици. Казват, че по време на горещите боевете на Курската дъга в някои съветски бронетанкови поделения загубите са надвишавали 100% - изведените от строя машини ги ремонтирали направо на полето и те пак се връщали  в боя. Понякога от няколко машини събирали една. И накрая, относително простата конструкция направи възможно производството на Т-34 в такива количества, че когато на Адолф Хитлер в края на 1942 година му съобщили два пъти по-малка цифра на ежемесечното производство на Т-34, той нарекъл разузнавачите, получили тези данни, „провокатори и врагове". В същото време, още до началото на сталинградската операция, СССР средно беше произвеждал по над 1000 такива танка месечно. До наши дни са се запазили много такива танкове от различна модификация във вид на паметници и музейни експонати. Впрочем, последната модификация на Т-34 стои на въоръжение на някои страни и до ден днешен. Добре е известен и случай, когато по време на антиправителствени прояви в Будапеща през 2006 година Т-34 беше отвлечен от разположената в центъра на града експозиция и шофиралите танка манифестанти се опитвали да скъсат полицейското оцепление. В следвоенни години на въоръжение на съветската и много други армии по света е имало различни танкове от семейството „Т". В момента в руската армия основна машина са танковете Т-90, за които ще разкажем в следващите си програми.

  •  
    и споделяне