Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
13 юли 2010, 10:42

12-ти юни 1812 г.

12-ти юни 1812 г.

  Малко по-високо от Каунас, там, където в река Неман се влива малката рекичка Еся, се извисява един голям хълм. Той съществува и в наши дни. Литовските момчета пускат от него хвърчила. Преди почти 200 години Наполеон избра това място за форсиране на Неман.

Малко по-високо от Каунас, там, където в река Неман се влива малката рекичка Еся, се извисява един голям хълм. Той съществува и в наши дни. Литовските момчета пускат от него хвърчила. Преди почти 200 години Наполеон избра това място за форсиране на Неман. Ден преди това, на 11-ти юни (по стар руски стил) той внимателно оглежда бреговете на реката в покрайнините на Каунас и не можа да намери нищо по-добро. А и нямаше какво да се търси. Дори ако другият бряг беше зает от неприятелската армия, удобствата на местността бяха такива, че форсирането трябваше да стане без много труд. Стигаше само да се постави артилерия на хълма, и монтирането на мостовете беше осигурено.

Един свидетел на онези събития пише следното: „Привечер корпусът на маршал Даву, който трябваше първи да стъпи на руската земя, наближи реката и се спотаи сред хълмовете и горите. Огън не палеха, и нищо не сочеше, че след няколко часа десетки хиляди души ще се окажат на онази страна на реката. В това време се съмва бързо, и едва с настъпването на нощта започва подготовката към форсирането. Събраха лодки и салове, колкото успяха, и в тъмнината рота сапьори се прехвърлиха на другия бряг. На Наполеон му доложиха, че всичко върви по план".

Имаше само един малък епизод, който омрачи пълната картина на императорския възторг. През нощта преди прехвърлянето Наполеон в съпровод от адютанти отиде да огледа противоположния бряг. За станалото по-нататък знаем от мемоарите на Арман де Коленкур - бившия посланик на Франция в Русия, човек, когото в ставката на Наполеон го наричаха зад гърба „единственият луд", на когото Бонапарт му позволява да спори с него. Арман яздеше коня зад Наполеон. Огньове не палеха. Изведнъж Наполеон изчезна от очите. Коленкур се изправи на стремената и в тъмнината видя, че Наполеон лежи на земята. Императорът, никога не славил се за добър ездач, паднал от коня. Мнозина от свитата на Бонапарт го сметнаха за лош знак. Смутеният Наполеон бързо скочил от земята и, престорил се, че нищо не е станало, отново скокнал на коня и се втурнал напред, като с нито една жалба не дал повод на свитата да обсъжда неговото падане. За инцидента забравиха. И едва след половин година, когато те вече бягаха от Русия, Арман де Коленкур ще си спомни за лошото предзнаменование.

На руските полкови офицери им бяха известни всички маневри на неприятеля. Както си спомня един от участниците на наполеоновия поход, „когато първите френски сапьори преминаха реката, към тях изведнъж се доближиха отряд казаци. Офицерът, командвал патрула, спокойно се доближил до непознатите войници и ги попитал, кои са те. „Французи", му отговорили. „Какво искате и защо сте в Русия?" продължаваше да ги пита офицерът. „Да воюваме с вас, да превземем Вилнюс, да освободим Полша!". Офицерът повече не попитал нищо, обърнал коня и патрулът бързо се скрил в гората. Сапьорите му пуснали в гърба няколко куршума". Това бяха първите френски изстрели, прозвучали в Русия.

В това време император Александър се намираше във Вилнюс, на бал, даван от генерал Бенингсен. Танцуваха кадрил. Неочаквано към императора се доближил стопанинът на къщата и отвел Александър настрани. На царя шепнешком му доложили, че Наполеон е прекосил Неман. Има няколко описания на станалото. Повечето мемоаристи твърдят, че царят мъжествено възприел новината за нападението. Много въодушевено поискал шпагата и заявил, че отива при войските. Но в действителност работата станала малко иначе. Научаваме за това от мемоарите на прочутия велможа от Екатерининската епоха граф Платон Зубов, сестрата на който била омъжена за Суворов. И този придворен палячо, бил слуга при децата на графа си спомня, как след новината за минаването на Неман Александър избледнял и бълзо напуснал балната зала. Оказал се в пруста, той объркано се огледал, като че ли търси нечие слово, и се натъкнал на палячото, който с неописуемо възхищение гледал на монарха. Царят видял палячото, доближил се до него иго помолил: „Заведи ме някъде, където няма хора". Джуджето го завел в детската стая, но и там той не бил самотен. Джуджето пише, че му сторило да чуе, че Александър уж в един момент възкликнал: „Как той можа?!". Към кого се отнасял този вик - към Наполеон, към някой от генералите ли на Александър или към някой по-могъществен, може само да се досещаме! Смутен, Александър напуснал дома на Бенингсен. Трябваше да отиде при войските. Но неговата обърканост беше толкова силна, че близкото обкръжение (Аракчеев, Бенингсен и други) се хвърлиха да го молят да не показва на офицерите своя вид, за да не ги деморализира, а да замине направо за Москва, а от там за Питер. На императора му докладваха, че и в двете столици нараства паниката, и неговата поява ще успокои народа.

Сутринта се появи подписана от царя прокламация към войските, оповестяваща за началото на войната, и рескрипт до фелдмаршал граф Н.И.Салтиков, който завършваше със следните думи: Отбраната на отечеството, запазването на независимостта и честта на народа ни принуждават да се препашем за битка. Няма да сложа оръжието, докато и един неприятелски войник остава в моето царство". На 13-ти юни (по стар руски стил) царят изпрати до Наполеон генерал-адютант Балашов с молба за мир, а на 14-ти замина по посока към Санкт-Петербург. Отстрани той правеше впечатление на победен. До великата битка край Бородино оставаха 84 дни.

  •  
    и споделяне