Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
8 юли 2010, 11:26

Кой ще нанесе първия удар

Кой ще нанесе първия удар

  И така, до началото на войната между Русия и Франция липсваше само официално обявеният повод. Всички очакваха  кой ще нанесе първия удар. Съвсем не изглеждаше очевидно, както това обикновено пишат в училищните учебници, че  инициативата непременно ще принадлежи на Наполеон.

И така, до началото на войната между Русия и Франция липсваше само официално обявеният повод. Всички очакваха  кой ще нанесе първия удар. Съвсем не изглеждаше очевидно, както това обикновено пишат в училищните учебници, че  инициативата непременно ще принадлежи на Наполеон. В карикатурите от онова време, корсиканецът често го изобразявали като лъв, а цар Александър - като агънце, но това съвсем не означавало, че в обкръжението на руския император нямало  вълци. Още през 1811 година генерал Багратион в писмо до Александър изложил план за противодействие. срещу Наполеон, който предвиждал  първият удар от страна на Русия.

Русия започнала войната за да може  с решителен удар на армията на Багратион да отдалечи театъра на военните действия от руските граници. След това Багратион планирал по ред да напада френските и полските войски и да ги разбие по части преди те да успеят да  се концентрират. Но в стратегически военен смисъл нахлуването на територията на Варшавско херцогство било толкова утопично, колкото  полети на Марс. Смелият план на Багратион бил неизпълним както поради неизгодното за руснаците съотношение на силите, така и поради невъзможността да подготвят достатъчно провизии за  армията и фураж. Самият Багратион, излагайки проекта си на императора, писал, че това е  чисто военен план, неговият автор е генерал, а не политик. Въпреки това елемент на този план било  придвижването на армията на Багратион от района на зимната дислокация във Волна към границите на Варшавското херцогство в Западна  Белорусия и това изиграло своята потискаща роля. Император Александър в определен момент повярвал, че Наполеон само си играе с него и концентрирането на френските войски край западните граници на империята е само психологическа маневра - да накара руския цар да бъде по-сговорчив. А в действителност Наполеон нямал намерение да напада, говорейки, че „численото увеличаване  на окупационните френски войски в северна Германия се извършвало „не за заплашване на Русия,  а единствено с намерението да бъдат защитени северните брегове на Германия от нападение на англичаните. Ситуацията твърде много напомня на онази, създадена в Европа в началото на 1941 година във взаимоотношенията между Сталин и Хитлер при  напълно свободно сравнение.

Шпионите на Наполеон  му съобщавали,  че в Русия започнала някаква  подготовка за война едва от пролетта на 1812  година - изграждали се две  нови крепости: Бобруйск и Даугавпилс, засилвало се укреплението на Рига и Киев. Наполеон бил много добре осведомен, че реално срещу него могат да се противопоставят само три руски армии. Първата, Западната - под командването на генерал Барклай де-Толли със численост 127 хиляди души. Втората, Западната армия под командването на генерал Багратион със численост  48 хиляди души и 3-та резервна армия под комавдването на генерал Тормасов със численост 43 хиляди души. Ако към това се добави срочно организираното  милицейско опълчение, то  през март  1812 година срещу 600-те хиляди на  Наполеон Русия можела да противопостави около 220-хилядна войска. Но и събраните от император Александър три пъти по-слаби сили били  разхвърляни покрай границата на разстояние 500 версти (руска мярка за  дължина - 1 верста  - 1,06 км.).

Но в руската армия имало и някои нови неща - завръщане в  състава на войските на леката кавалерия като главна сила при нападение и защита. Тежката кавалерия, толкова любима на Павел Първи, която по аналогия със съвременните оръжия, е уместно да бъде сравнена с танковете, била представена от кирасирските полкове. Основната тактика на нападение на кирасирите била атаката. Воините с каски на тежки коне с насочени пики в затворен строй, под биенето на барабани произвеждали ужасно впечатление на враговете. Предполагало се, че с огромната си маса при сблъсък те развиват по-голяма от обикновената сила на удара. При това съображение  се пренебрагвал  един от основните закони на механиката, според който живата сила на тялото, и следователно, силата на удара зависи не само от масата, но и от скоростта на движещото се тяло. По този закон в кавалерийската атака при всички случаи трябвало да се отдава пробладаващо значение на бързината, а не на масата. Тежките кирасирски коне, разбира се, не могли да се сравняват по бързина на галопа с леките коне за  обикновена езда. В резултат кирасирската армада много лесно се разпаднала.

За разлика от  кирасирската армада, леката руска кавалерия, представена от гусарите, можела да се сравни със съвременните маневрени бойни машини на пехотата - БМП. Мобилни, маневрени, хусарите   впечетлявали с бойния си ефект. Именно на хусарските полкове се паднала честта да се прославят по време на войната с Наполеон. А от от тях -Денис Давидов, за неукротимия си характер  си спечелил  прозвището „лудият". Денис Давидов станал  легенда още докато бил жив. Той бил противоречива легенда. Той смятал воинската дисциплина за излишно нещо. Император Александър бил шокиран от това, че Денис ударил по лицето жандармерист, дошъл да го арестува. Съвременниците разказват за него всякакви измислици, а потомците - легенди. Но всичко това било след  войната. А за сега... руското общество напрегнато очаквало началото на схватката. Не било известно на кого съдбата е отредила да стане герой, на  кого - да загине като безименен на бойното поле.

До  началото на войната с Наполеон оставали броени дни.

  •  
    и споделяне