Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
4 юни 2010, 14:11

Той пишеше, като че дишаше…

Той пишеше, като че дишаше…

  На 4-ти юни хиляди руснаци се сбогуваха с Андрей Вознесенский. Изтъкнатият поет, станал символ на цяла една епоха, се помина на възраст 77 години след тежка болест. Андрей Вознесенский е един от онези поети, които през 60-те години събираха в огромни зали и по стадионите многохилядни аудитории.


Качване на аудио-файла
 


На 4-ти юни хиляди руснаци се сбогуваха с Андрей Вознесенский. Изтъкнатият поет, станал символ на цяла една епоха, се помина на възраст 77 години след тежка болест.

Андрей Вознесенский е един от онези поети, които през 60-те години събираха в огромни зали и по стадионите многохилядни аудитории. Неговите творчески вечери станаха белег на идеологическото „затопляне", дошло в СССР след дълги години тоталитаризъм. Но и новите комунистически лидери не възприемаха Вознесенский: тогавашният държавен ръководител Никита Хрушчов публично му беше предлагал да напусне страната. Днес първите държавни лица се отнасят към творчеството на поета по съвсем друг начин: „Андрей Вознесенский беше надарен с необикновено остър усет на епохата. Неговите стихове и проза бяха един химн на свободата, любовта, благородството, искрените чувства" - това са думи от съболезнователната телеграма на министър-председателя Владимир Путин. Дълбоки съчувствия на роднините и близките на поета изрази и президентът на Русия Дмитрий Медведев.

Отиването от живота на Андрей Вознесенский стана тежка загуба за дейците на изкуството и почитателите на неговия талант. Той беше жалон, знаме на това, че литературата е нашата единствена защита. Така смята писателят Виктор Ерофеев, който заедно с Андрей Вознесенский участваше в нелегалния алманах „Метропол".

Първите стихосбирки на поета днес са в раздела „Класика", последните - на рафтовете със съвременна литература. Той винаги пишеше така, както и дишаше. Неговата рима, особения строй на речта, експериментите със словото допринесоха много ново в руската словесност. При това Вознесенский беше необикновено театрален, неговата поезия бе в един устрем към сцената, си спомня Алла Демидова - актриса от театър „На Таганка", в който по стихове на Андрей Вознесенский беше поставен прочутият спектакъл „Антисветове".

Почти 30 години не слиза от сцената на московския театър „Ленком" знаменитата рок-опера „Юнона и Авос", написана от композитора Алексей Рибников по стихове на Вознесенский. Авторът на музиката е безкрайно благодарен на съдбата, за това, че му е подарила среща с Андрей Вознесенский:

- Сега, когато си отиде, разбирам неговите думи, че той е последния поет на цивилизацията - не на нашата, а изобщо. Може би, той наистина е последният поет от такъв мащаб.

Андрей Вознесенский го знаят дори онези, които са много далеч от високата поезия - та нали той пишеше стихове и за естрадни песни. Най-известната  - „Милион алени рози" - е създадена за примадоната на руската естрада Алла Пугачова.

Сред приятелите на Вознесенский имаше много знаменитости - Салвадор Дали, Марк Шагал, Андрей Тарковский, Мая Плисецая и нейният съпруг Родион Шчедрин.

Андрей Вознесенский е погребан на Новодевическото гробище в Москва, редом с най-добрите хора на Русия.

 

  •  
    и споделяне