Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
3 юни 2010, 14:40

Санкт-Петербург. Април 1810 година.

Санкт-Петербург. Април 1810 година.

  Из секретното донесение на руския посланик в Париж княз Куракин. „Ваше величество, както предават мои източници, в столицата на Франция се наблюдава съкращаване на пласмента на френски товари. Лионските негоцианти се оплакват на императора, че вината за това е на руската митница..." Да оставим по-нататъшния текст на съобщението.

Из секретното донесение на руския посланик в Париж княз Куракин. „Ваше величество, както предават мои източници, в столицата на Франция се наблюдава съкращаване на пласмента на френски товари. Лионските негоцианти се оплакват на императора, че вината за това е на руската митница..."

Да оставим по-нататъшния текст на съобщението. Въпреки това, според легендата, Александър Първи , прочитайки съобщението до този пасаж, го отхвърлил настрани с думите: „От мен вече се оплакват на Наполеон..." Това било истина.

 Немного преди този момент Александър подписал указ, според който внасяната в Русия от Франция лионска коприна се облага неоправдано с високи мита. Като резултат се увеличава цената на коприната и  и старателните московски търговци започнаха по-малко да я купуват. И като резултат в лионските складове започнаха да се развалят тонове от прекрасната материя. Сега вече не е възможно да се изясни, кой е предал на руския император този „делови" съвет. Но Наполеон го преценил като лично предизвикателство към себе си! Негови емисари му съобщавали от Петербург, че в пристанищата на Архангелск започнали всеки ден да влизат не по-малко от шест кораба от волните ганзейски градове, под неутрални знамена/разбирало се американски или германски кораби/. А в действителност това били английски  плавателни съдове, които внасяли в Русия карамфил, подправки от Индия, индиго, различни оцветители. При това митата за тези колониални английски товари били не толкова високи, както на лионската коприна. Но с това веригата от „престъпни" в очите на Бонапарт укази на Александър Първи не свършвала.

 От Русия докараните английски  стоки се разпространявали по цяла Европа като „руски". Но всички в Европа прекрасно знаели, че преобладаващата част от тази търговия се получава от Англия. По такъв начин, плановете за  тотална континентална блокада на Англия, която замислял Наполеон и която трябвало да постави на колене икономиката на гордата английска нация, били провалени. Тази ситуация била създадена неотдавна. За самия Александър това били не само приятни спомени.

8 юли 1807 година.

Тилзит - малък пруски град на река Неман. Днес градът се нарича Советск и влиза в Калининградска област.

 Именно тук преди почти двеста години, по средата на пълноводната река в копринена шатра, поставена на сал, се срещнали двама императора. Срещата продължила няколко часа. Наполеон бил напорист, Александър - красноречив, внимателен и упорит - истински „византиец", както по-късно се изразил Наполеон. Императорите говорели за съдбите на покорената от Бонапарт Европа. Разговорът бил изключително секретен - на четири очи.

 Отначало Наполеон се извинил, че те ще говорят на родния му език, на което Александър отбелязал, че в кръвта му също тече френска кръв- вдовицата императрица Мария Фьодоровна, по рождение София Мария Доротеи фон Вюртемберг. В отговор Наполеон радостно кимнал с глава и разговорът от светски любезности преминал към насъщни политически въпроси.

Главният пункт на Тилзитския договор тогава не бил публикуван. За него още дълго време въобще  знаели само най-близките съратници на Александър и Наполеон. Същността била проста. На въпроса на Наполеон, как се отнасяте към Англия, Александър възкликнал" Ненавиждам англичаните с всичките си фибри на душата". „Тогава ние с вас ще намерим общ език", живо откликнал Бонапарт.

В резултат Русия и Франция се задължили да си помагат във всяка настъпателна и отбранителна война, където това наложат обстоятелствата. По-просто казано, Александър бил принуден да подпише с Наполеон военен съюз.

 Нещо повече, Наполеон дълго време разглеждал Русия като свой най-близък съюзник. Неправилно е да се твърди, че между Русия и Франция в периода на управлението на Наполеон отношенията били изключително напрегнати. Т.е. „времето във върховете" би могла да бъде колкото е угодно напрегнато, но Наполеон винаги прекрасно разбирал, че от цяла Европа най-близък съюзник на Франция това все пак е Русия. „Германците винаги ще играят своята игра, а руснаците са по-сърдечни, те могат да накърнят и собствените си интереси ако стане дума за помощ на приятел", казал веднъж Наполеон на своето обкръжение.

В резултат на тилзитската среща Наполеон поискал, а Александър бил принуден да се съгласи, да поддържа континенталната блокада срещу Англия. Това не е било фиксирано нито в един протокол, но на думи Александър обещал, че повече нито един английски кораб няма да влезе в Архангелското пристанище. Наполеон предполагал, че по такъв начин икономиката на Англия скоро ще рухне поради отсъствие на пазари за пласмент.

Великият стратег допуснал една грешка - не се съобразил с интересите на Русия. Разглезеното санкт-петербургско общество трябвало да се лиши от кафе, китайска коприна, подправки, карамфил , изискани индийски подправки, въобще всичко онова, което на страниците на пушкинския „Евгени Онегин" било символ на „наслаждение и уют" на благополучния член на дворянското общество от епохата на Александър Първи.

Когато Александър разказал за тези унизителни условия на майка си, тя се разфучала. Казват, че 50-годишната императрица откликнала на една убийствена фраза: „Държавата може да проживее без разкош и наслаждение, а жената - не! Ако искате да загубите съпругите и дъщерите си, господарю, трябва нещо да измислите!"

Именно тогава Александър заповядал негласно да се договорят с англичаните за да могат те както и преди да внасят с корабите стоките си, но под американски знамена или  знамена на  волни ганзейски градове.

И още едно ужасно нещо поискал Наполеон от Александър - да прекрати износа в Англия на руски конопени въжета. Това било най-необходимото нещо за английския флот. Без такива въжета не можело да бъдат издигнати платната, да се пусне котва, да се  приближи да брега. Тогава Русия осигурявала с коноп практически целия свят. Голяма част от доставките се падали на Англия. И Наполеон поискал да се зачеркне в бюджета на руската държава този пункт на доходите. Александър решил да  направи това. Много месеци на Наполеон му докладвали, че руснаците точно спазват договора. Коноп не се изнася, кафе не се внася. Бедният Наполеон! Той били твърде доверчив по този въпрос. Практичните руснаци намери околни пътища. И търговията продължила, както и преди, стокооборотът съвсем малко  бил намален, но затова пък се повишили цените на самите товари.

Единственото, което не можело да се поправи - това е чувството за позор от тилзитската среща за Александър. От момента на сбогуването си с Наполеон, когато Александър твърдо обещал на себе си, че нито един пункт от този договор няма да бъде изпълнен, в душата му се заселил страх от Бонапарт. Страх не  от държавника, а пред корсиканеца като човек. И този страх дълги месеци отравял душата на Александър. До войната с Франция оставало 815 дни.

  •  
    и споделяне