Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
21 май 2010, 10:30

На страха очите са му големи

На страха очите са му големи


Качване на аудио-файла

Според адмирал Джеймс Ставридис, върховен главнокомандващ обединените Въоръжени сили на НАТО в Европа, в алианса „се запазва разкол" във възгледите на Русия. „Днес в алианса има два погледа върху Русия", уточни той. Темата продължава наблюдателят Борис Туманов.

Адмиралът не конкретизира същността на тези разногласия, но е лесно да се досетим, че става дума за спора между онези, които смятат, че Русия е все още заплаха за Европа, и онези, които смятат тези подозрения за необосновани. Лично господин Джеймс Ставридис намира, че следва да се укрепват контактите и сътрудничеството между Русия и НАТО. „Длъжни сме да успокоим онези страни, които се тревожат по повод своята безопасност. От друга страна, едновременно сме длъжни да продължим диалога с Русия и да намираме зони за сътрудничество с нея. Смятам, че такива зони за сътрудничество с Русия има много" - каза Джеймс Ставридис.

Също лесно можем да се досетим, кои именно страни-членки на НАТО допускат прекалена недоверчивост спрямо Русия. Разбира се, че това не са Германия или Дания, не е нито Франция, нито Италия, нито Испания, които още доскоро конкурираха помежду си за да продадат на Русия свои хеликоптероносачи. Сега това вече дори не е Полша, която промени отношението си към Русия, след като руснаците проявиха искрено съчувствие към полския народ след трагичната гибел на президента Лех Качински и съпровождалите го лица.

Остават страните на Балтия, които продължават да се смятат за най-уязвими пред лицето на Русия, в сравнение с други членки на Северноатлантическия алианс. Ще се въздържа от обсъждане на обосновката на тези страхове, но ще попитам следното: ако тези страни наистина смятат, че се подлагат на по-голяма заплаха от останалите натовци, следва ли от тук, че те се съмняват в способността и готовността на Северноатлантическия алианс да ги защити в случай на необходимост? И ако да, тогава защо са все още в тази организация, която, според тях, практикува дискриминация във въпросите за защита на своите членки? И за какви такива „допълнителни гаранции" говори адмирал Джеймс Ставридис, като знае, че съгласно устава на НАТО се гарантира автоматична колективна защита?

И последно. Не се съмнявам в намерението на американския адмирал, както в намерението на повечето членки на НАТО „да разширяват зоните на сътрудничеството с Русия". Но, понеже това мнозинство се състои от европейци, които едновременно са и членки на Европейския съюз, няма ли да е по-просто да се премахне визовият режим между Европа и Русия, с цел да се създаде на континента зона на човешкото доверие, което пък е най-сигурната гаранция за безопасност, отколкото цялото оръжие на света...

  •  
    и споделяне