Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
17 март 2010, 15:49

Евросъюзът е обречен на перманентна криза

Евросъюзът е обречен на перманентна криза

  Случайно или не, но заседанието на министрите на финансите на ЕС в Брюксел практически съвпадна по време с поредното гръмко заявление на чешкия президент Вацлав Клаус.

Случайно или не, но заседанието на министрите на финансите на ЕС в Брюксел практически съвпадна по време с поредното гръмко заявление на чешкия президент Вацлав Клаус. Известният евроскептик, чиято ръка винаги е поставена на спирачката на евроинтеграцията, (до последно не подписваше Лисабонския договор, а след това, когато Чехия стана председател на ЕС, се отказа да издигне знамето на обединена Европа над резиденцията си), тези дни публично заяви следното: "Днес ЕС преживява най-дълбоката криза за цялата история на съществуването си. Гражданските и икономическите свободи са  под заплаха. Под прикритие на лозунга за борба с икономическата криза се засилва тенденцията към всеобщо регулиране"... Разбира се, може и да не се забележи „словесният изстрел" на Клаус спрямо Брюксел, тъй като вече  имаше подобни нападки от стопанина на Пражкия град! Но кризисната ситуация придава на думите му особен смисъл, смята ръководителят на Центъра за изследвания на европейската интеграция на Руската академия на науките Юрий Борко:

  - Гледната точка на Клаус е отдавна известна. Той е един от най-върлите противници на централизацията, т.е. на предаване на все повече пълномощия на Европейския съюз. Но съществува обективна реалност. Тези страни влизат в общо икономическо пространство, където свободно се придвижват капитали, товари, инвестиции, хора. За да не възникне хаос просто е необходим някакъв регулиращ апарат. Но какъв? Всеки си представя това по своему, тъй като  съществуват например Чехия, Португалия, Англия, Румъния... При тях всичко е различно -  равнище на живот, социални стандарти, данъчна, бюджетна политика, и в края на краищата манталитет. И се води безкрайна борба между централизацията и защитата на националния суверенитет, което Клаус  ясно формулира.

  Но защо именно сега той направи тази гръмка демонстрация?

  - Европейският съюз е в криза през последните шест години. Отначало се опитаха да приемат конституционния Договор. Но той беше провален от французите и холандците през 2005 година. По-скромният (по мерките на централизация) Лисабонски договор беше ратифициран със цената на огромни отстъпки от редица страни. Институционалната криза завърши, но като на зло започна финансовата криза. Чешките вестници днес вдигат шум, предричайки на страната съдбата на Гърция. Така и пишат: "Следващата след Гърция е Чехия! Бюджетът се пука по шевовете! На всеки чех се падат по 112 милиона крони дълг!". А в Прага ситуацията е много по-добра, отколкото не само в Гърция, но и в Португалия, Испания, Ирландия, Италия, Румъния, България и трите балтийски страни. Въобще сега десетки държави на  ЕС са заплашени от истински дефолт, те в същност са на границата на банкрут. Трябва да се действа бързо и организирано. А какво наблюдаваме? Министрите на финансите в Брюксел не можаха да се договорят дори по въпроса за хедж-фондовете поради позицията на Англия. Разберете, аз не злорадствам - трудностите са  ясни. Но как да се съгласуват интересите на 27-те страни-членки на Съюза? Според мен, той просто е обречен на перманентни проблеми: икономически, институционални, правови, социални, политически. Те винаги ще терзаят Европейския съюз.

  Защо трябва страните да се мъчат? Може би е по-добре, както смятат някои аналитици, съюзът да бъде разделен на две части? Или да бъдат изключени слабите звена, например, като нещастната Гърция?  Това изглежда предлага като крайна мярка  Берлин...

  - Страните от ЕС ще се държат до край, ако не се разрази някаква втора глобална криза, още по-силна от сегашната. Излизането от общото икономическо пространство е пагубно за всяка страна, дори най-голямата и най-силната. Европейците ще предпочетат неустойчивия баланс на разпределение на пълномощията между държавите и институтите на съюза пред разпадането. Още повече в условията на криза, когато заедно тя може по-добре да бъде преодоляна. Убеден съм, че на предстоящата среща „големите умове" на ЕС ще предложат нови мерки за подкрепа на „слабото звено". Какви? Това ще покаже времето.

 

  •  
    и споделяне