Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
26 януари 2010, 11:51

Дмитрий Кримов: слово за Чехов

Дмитрий Кримов: слово за Чехов

Тази седмица, във връзка със 150-годишнината от рождението на Антон Павлович Чехов, в Москва ще се състои премиера на спектакъла „Тарарабумбия" в постановка на режисьора и сценограф Дмитрий Кримов, който винаги с нещо неочаквано учудва почтената публика.


Качване на аудио-файла


Тази седмица, във връзка със 150-годишнината от рождението на Антон Павлович Чехов, в Москва ще се състои премиера на спектакъла „Тарарабумбия" в постановка на режисьора и сценограф Дмитрий Кримов, който винаги с нещо неочаквано учудва почтената публика.

Още преди Нова година той беше решил следното: „Би било добре за рождения ден на човека, живял толкова скромно и умрял толкова рано, мразил вулгарността, докаран в саркофаг от Германия в Русия във вагон с лед за риба, създал нов театър с нови герои, странни, трогателни и крехки, би било добре да се съберат заедно всички негови персонажи и в парад да минат по сцената: господа и слуги, писатели, артисти, фокусници, музиканти, телеграфисти, военни, вечни студенти, влюбени девойки, селски лекари, стари и нови собственици на Вишневите Градини, всички хора, а също - лъвове, орли, яребици, рогати елени, мълчаливи риби... Би било добре да се смесят реплики от различни спектакли, за да се чуят по новому, и да се направи едно красиво шествие с оркестри, циркаджии, с чайката, летяща над омагьосаното езеро, и да се почете паметта на Чехов с един ГОЛЯМ КАРНАВАЛ!".

Именно така Дмитрий Кримов направи в спектакъла „Тарарабумбия", където сценичното действие едновременно напомня парадите от съветски времена и фантасмагоричния бал у Сатаната от „Майсторът и Маргарита" на Булгаков.

„Много е трудно да се предаде усещането на огромния свят на Чехов, чиито книги съм чел с наслаждение като дете на вилата под ябълката - си признава Дмитрий Кримов. - Как може да се предаде синьото небе, ароматите на градината, топлината на тревата?".

- Така е и Чехов! За мен той, първо, е свързан отначало с баща ми, който го обичаше и много го поставяше в театъра (негов баща, ще отбележим, беше прочутият режисьор Анатолий Ефрос). След това и самият аз някак си така се привързах към него, че ми се струва, че Чехов е някой мой далечен роднина, но не по пряка линия!

В неговите пиеси най-главното винаги е скрито. Зад някакви като че ли случайни, обикновени думи са скрити тайните на живота, илюзиите и разочарованията на неговите персонажи. Покорява ни психологическата дълбочина на Чехов, съединени с гротеска и иронията. Неговите персонажи мечтаят за някакъв друг, изпълнен с благородни дела живот. Но къде ли е този друг, правилен живот? Те не знаят. Соня утешава чичо Ваньо, чийто живот е разбит: „Трябва да се търпи, миличък чичо, още малко и ще научим, защо ли живеем? Защо страдаме?". Въпроси има, отговори няма, и всеки път трябва да ги намираме сами. Може би именно в това е притегателното очарование на пиесите на Чехов за режисьори и актьори от цял свят? При всички положения знам едно: и през 21-ви век Чехов с неговото фино възприемане на почти неуловимите движения на човешката душа, е един от най-тънките и търсени драматурзи. Мисля, че той никога няма да стане архаичен.

 

  •  
    и споделяне