Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
23 декември 2009, 17:02

Миражите на Евросъюза

Миражите на Евросъюза

  Министърът на външните работи на Франция Бернар Кушнер заяви на 22 декември, че след встъпването в ЕС на Сърбия и Косово, враждата между тях ще бъде прекратена, тъй като „в Европейския съюз война е невъзможна". Тези думи станаха реакция на решението на сръбското правителство да подаде официална заявка за встъпване в ЕС. Предлагаме ви мнението на нашия наблюдател Пьотър Искендеров.

Представите за това, че приемането в редовете на ЕС на всички балкански държави нормализира ситуацията в този взривоопасен регион, са широка разпространени в Европа.Твърде образно тази идея тези дни характеризира бившият президент на Румъния, а сега почетен председател на опозиционната Социал-демократическа партия Ион Илиеску. Според него, „всички се движим към единна Европа, където ще се промени и значението на границите".

Но ако това е перспективата, то тя е достатъчно и отдалечена, а конфликтът в Косово опасно тлее сега. Не случайно оптимизмът на Бернар Кушнер не са склонни да споделят самите сърби. Според данни на анкета, проведена неотдавна от германската служба за изучаване на общественото мнение по поръчение на Европейския фонд за Балканите, само половината от населението на Сърбия с оптимизъм гледа на интеграцията на страната в ЕС. В Косово оптимистите са 88%, което е също понятно, имайки предвид дейната помощ на Брюксел за албанските сепаратисти.

Така че, едва ли ЕС трябва да смята за панацея от регионалните проблеми, особено на такива остри и продължителни, като косовския. Работата не е само в това, че както признават в Белград и Брюксел, Сърбия ще получи членство в ЕС не по-рано от 2014 година. Много по-важно е, че вече на пространството на уж единна Европа не се решават застарели конфликти и се разгарят нови „горещи точки". Например, растящите противоречия между Унгария и Словакия. През август тази година те достигнаха такава острота, че словашките власти не пуснаха в страната си унгарския президент Ласло Шойома, обвинявайки го в намерение да поощри националистите сред унгарското малцинство в Словакия. Корените на унгарско-словашкото противопоставяне, между другото се крият преди много векове, както и в Косово.

А с Кипър през 2004 година стана съвсем трагикомичен случай. След като гърците-кипърци, за разлика от турците-кипърци, отхвърлиха плана на ООН по обединяване на острова , ЕС де-факто прие в редовете си неговата гръцка част. Очевидно, също с надежда, че конфликтът сам ще се разсее. Но за сега не се наблюдават такива признаци. Така че, миротворческата роля на ЕС не трябва да се преоценява и проблемът не е свързан пряко с влизането в ЕС на балканските страни, разказа на „Гласът на Русия" завеждащият отдела по история на славянските народи на Юго-Източна Европа в днешно време на Института по славянознание на Руската академия на науките Александър Карасев:

- Рано или късно тези страни все едно ще влязат в ЕС и това е неизбежно. Друг е въпросът, че сега те въпреки всичко ще имат многобройни проблеми. Това се отнася до продължаващия се натиск срещу Белград по линия на Хагския трибунал, нееднозначната дейност в Косово на мисията на ЕС, неготовността на европейските институти ва включат Сърбия към финансово-икономическите проекти. За стабилизацията в Косово на Евросъюза е недостатъчно механично да приеме Сърбия и Косово в редовете си - още повече, че в този случай не е ясно какъв ще бъде статута на Прищина. Брюксел преди всичко трябва да промени приоритетите в собствената си балканска политика и да се откаже от многото миражи.

  •  
    и споделяне