Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
21 декември 2009, 21:28

Сталин: мит или реалност?

Сталин: мит или реалност?

По случай 130-годишнинатат от рождението на Йосиф Сталин, агенция „РИА НОВОСТИ" публикува статия на своя наблюдател Николай Троицкий.

Свирепата източна деспотия, изящно именувана с помощта на евфемизма „култ на личността" се премести в сферата на преданията. Самият деспот, вожд и „организатор на победите" се превърна в мит. С този мит едни воюват, други му се покланят. Йосиф Джугашвили сам беше започнал да твори легендата за себе си. Не беше демонстрирал своя лик на поданиците. Дори гласът му рядко го чуваха. И ето че той в народното съзнание се превърна в някакво божество. За едни - добро, за други  - зло. Защото всеобщата любов към „бащата на народите" е също един такъв мит. Народът беше разцепен примерно на две части. Линията на разделението минаваше направо през семействата.

Например, през моето семейство. Майка ми от младини е мразела вожда. Въпреки това, през 1942 година отива на фронта като доброволка, може да се каже - против Сталин, но не и против Родината. Нейната сестра, моята леля, беше обожавала вожда и ревеше, когато обявиха за смъртта му. При това въпреки, че родният й баща и тримата негови брат бяха интернирани в лагерите. Без всякаква вина.

Примерно по същия начин е разцепено и обществото ни сега. С увеличаване на възрастта, дейността на Сталин положително я оценяват от 37 до 54% допитани граждани на Русия. Сред младежите господства равнодушието, и те едва ли щяха поне нещо да знаят за него, ако през последно време името му не беше постоянно звучало по телевизията. „Вождът на народите" е нямал собствена идеология, не е искал да преиначава човечеството, да създава някакъв нов свят, а просто е укрепвал своята лична власт, както го правиха десетки други тирани и деспоти от подобен тип. И с това се оказа близък и ясен за населението на своята страна, а и „търсен" и до сега. Днешните му почитатели одобряват и подкрепят не реалния Йосиф Джугашвили, а само неговия мит, и задължителната съставка на този мит: „При Сталин имаше ред!".

 

 

Коментар към статията:

 

Помолихме военния историк Марк Солонин да коментира феномена на култа на Сталин:

 

- От всички митове за другаря Сталин, за победата във войната, за великата индустриализация, която била превърнала изостаналата страна в нещо едва ли не най-добро в света - от всички тези митове, които с десетилетия са вбивани в съзнанието на хората, започвайки от детската градинка, друга картина едва ли щеше да излезе. Това е едната причина, по която мнозина и до сега си мислят, че без Сталин и войната нямаше да я спечелим, и никога нямаше да се научим да сглобяваме коли и самолети. Другата причина е по-важна. До голяма степен ние сега живеем в страна на оцелелите. Сред нас няма деца и внуци на онези, които бяха унищожени. Това много силно променя възприемането на онази епоха. При оцелелите са останали най-светли спомени за времената, когато са били по на 17 години. А на 17 години животът изобщо изгледа весел. Освен това, сталинската тирания далеч не беше нещо случайно. Тя се опираше върху вековните традиции на източната тирания. Когато, от една страна, има неограничена власт, а от друга - безкрайна покорност и дълготърпение на гражданите.

 

А известният руски политолог Георги Сатаров отговаря на въпроса, защо и до сега в Русия отношението към Сталин е далеч не еднозначно:

 

- Ако искате - това е една методологична грешка, когато се опитват да разделят престъпника и маниака от държавния деец. В Сталин всичко това е неразделимо... Смея да твърдя, че неговите победи са също престъпления: резултатите и по време на войната, и по време на индустриализацията са еднозначни - с цената на огромни човешки загуби. Той и неговите последователи изградиха една неефикасна, нежизнеспособна държава. Всичко това оказваше влияние и върху социалната среда, където доминираше патерналистката психология, изгодна, между другото, на всяка власт, робска психология.

  •  
    и споделяне
22 април 2010, 14:16
22 април 2010, 14:16