Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
14 декември 2009, 13:20

В памет на Нобеловия лауреат Андрей Сахаров

Навършиха се 20 години от деня, когато от нас си отиде Нобеловият лауреат Андрей Дмитриевич Сахаров, един от гениалните физици на 20-ти век, безстрашен борец за правата на човека, против тоталитарната система в СССР, апологет на идеята за свят без войни и насилие.

Навършиха се 20 години от деня, когато от нас си отиде Нобеловият лауреат Андрей Дмитриевич Сахаров, един от гениалните физици на 20-ти век, безстрашен борец за правата на човека, против тоталитарната система в СССР, апологет на идеята за свят без войни и насилие.
Сред хората, близко познавали този човек, е и член-кореспондентът на Руската Академия на науките, почетен член на Американската Академия на науките и изкуствата, екологът Алексей Яблоков. Той се беше запознал с Андрей Сахаров през 80-те години на миналия век:

- Падна ми късмет да се срещна с него, да разговарям, да работя, когато бяхме народни депутати на СССР, и дори още по-рано, когато той ме беше помолил да се заема с екологически експертизи на опасни атомни проекти. Защото той пренебрегна своето минало на учен-физик в името на защитата на правата на човека. Той беше една абсолютно фантастична личност, и ние още тогава разбирахме, че той е гений, пророк, общуването с когото „изчистваше нашите грехове”. Повярвайте ми, това не е демонстративен патос. Тук има един важен момент. Андрей Сахаров беше успешен физик, обичаше своята наука, но в определен момент разбира, че участва в създаването на едно страшно оръжие, съветската водородна бомба, която беше изпитана на Нова Земя в Арктика. И когато го разбира, рязко променя живота си. Това беше една смела постъпка! Много беше писал за опасността от ядреното оръжие, беше се борил за правата на човека, за свобода на словото, съвестта, събранията, за отмяна на смъртната присъда, беше изобличавал пороците на тоталитарната система в СССР. За всичко това той си плати с преследване, прогонване от Москва, интерниране в тогава затворения за чужденците град Горки, където три пъти беше обявявал гладна стачка. Властите много искаха той да замине в емиграция, а той, вече в напреднала възраст, физически не много здрав, въпреки всички провокации на КГБ, оставаше в родината. И не изневеряваше на своите възгледи. След идването на власт на Михаил Горбачов през 1985 година академик Андрей Сахаров най-накрая беше освободен от заточение и се върна в Москва. За мен, като за еколог, бе много важно, че именно той стана един от инициаторите на сключването на международния договор за забрана върху термоядрените изпитания в три среди: на земята, във водата и във въздуха. На 14-ти декември 1989 година, когато той умря в Москва от сърдечен пристъп, ние загубихме един велик гражданин и човек.

Членът на Московската Хелзинкска група, правозащитник Валерий Боршчьов също беше лично запознат с Андрей Сахаров. Те се срещнаха през 1975 година по време на работа върху самиздатни материали, където ставаше дума за съветски политзатворници:

- Когато се запознах с него през 1975 година, той отначало ми направи впечатление на някакъв непрактичен човек. Но това беше измамливо. Той беше много силен човек, поразяваше умението му да убеждава, поразяваше силата на неговия характер, яснотата на мислите му. Андрей Сахаров не се отличаваше с някакви особени ораторски способности, но в това, което говореше, имаше една голяма сила на искреността. Дори и най-злият му враг не можеше да не признае, че този човек беше абсолютно искрен, че думите му идват „от дън душа”, че са изстрадани от него. Знаете ли ,когато гледах на академик Андрей Сахаров, често си спомнях евангелските думи: „Силата Божия в немощта се проявява…”. Тези думи удивително подхождаха към неговия облик, към цялата му правозащитна дейност. Между другото, ще напомня, че още през 1974 година, когато Андрей Сахаров отстранен от секретните работи в отбранителната промишленост, той предаде получената от него международна премия за създаване на Фонд в защита на децата на политзатворниците в СССР. След една година той беше удостоен с Нобелова награда. И тогава с една особена сила върху него се стовари омразата на властите. А той и не помръдна! Освен това, академик Андрей Сахаров беше виден хуманист, както, например, Махатма Ганди. Той се обявяваше против терористичните и всякакви други насилствени методи за борба с тоталитарната система. Разбира се, че през 70-те и 80-те години на миналия век ние и не мислихме, че ще доживеем до падането на тази система. И затова, когато се събирахме за Нова година, вдигахме чашите с неизменния тост „За успех на безнадеждното ни дело!”. Хуморът беше част от нашия живот, иначе човек можеше и да полудее. Академик Андрей Сахаров имаше прекрасно чувство за хумор. Той беше изключителен, достоен, благороден човек, каквито са малко във всички времена. Мисля, че той е гордост на Русия!


  •  
    и споделяне