Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
15 октомври 2009, 13:21

Лисабонският договор в „увиснало” състояние

Чешкият президент Вацлав Клаус, посетил Москва, сред много проблеми не подмина и темата за Лисабонския договор. У никой в Брюксел не бива да има илюзии: Прага няма да се откаже от издигнатите допълнителни искания, заяви той. Междувременно, шефът на Еврокомисията Жозе Мануел Барозо прозрачно намекна, че опърничавостта на Чехия може да й струва поста на еврокомисар.

Чешкият президент Вацлав Клаус, посетил Москва, сред много проблеми не подмина и темата за Лисабонския договор. У никой в Брюксел не бива да има илюзии: Прага няма да се откаже от издигнатите допълнителни искания, заяви той. Междувременно, шефът на Еврокомисията Жозе Мануел Барозо прозрачно намекна, че опърничавостта на Чехия може да й струва поста на еврокомисар. Противниците начело с президента Вацлав Клаус издигат, според него, „изкуствени пречки” по пътя на ратифицирането на Лисабонския договор. Страхът пред масовите финансови искове от страна на наследниците на изселените през 1945-46 година судетски немци са безоснователни, смятат и германски политици. Намислени ли са тези опасения? Коментира Сергей Гук.
Чешките евроскептици плашат сънародниците: страната е заплашена от лавина искове за компенсации. Основанието е, че с влизането в сила на Лисабонския договор става юридически задължителна за всички Хартата по човешките права на ЕС от 2000 година. Изгонените напълно вероятно могат да се възползват от нея и без решение на чешките съдилища. Австрийският „Щандарт” цитира по този повод мнението на експерта на ЕС по международното право Йоханес Полак. „Хартата по човешките права едва ли е приложима за придаване на обратна сила на исторически прецеденти. Декретите на Бенеш е двустранна работа на Чехия и Германия”. Негови колеги сочат допълнителен аргумент. При влизането на Чехия в ЕС беше ясно споменато, че никаква ревизия на декрета от 1945 година за изселването на судетските немци няма да има.
Ще отбележим, че дори Полша, доста чувствителна към аналогични претенции на силезките немци, въпреки това не беше искала отделни гаранции от евентуални претенции. А и подобни прецеденти от страна на немците е нямало, констатира нашият експерт Владислав Белов от Института на Европа. „Смятам, че това е един намислен предлог. Компенсациите са предмет не на частното, а на международното право. Изглежда, че Чехия преднамерено увеличава тази опасност. Опитва се да оправдае нежеланието си да ратифицира Лисабонския договор. И, както и Полша, иска да заеме особени позиции в ЕС, претендирайки на отстъпки и в други сфери”.
По принцип, Чехия следва примера на други членки на алианса, уговорили за себе си особени условия – Великобритания, Ирландия, Полша. Единният и задължителен за всички кодекс от правила лека полека се разрежда с привилегировани изключения.
„Разбира се, че това малко го девалвира. Но и показва сложността на процеса на управлението на едно такова сложно политическо и икономическо пространство, каквото е ЕС, кара политиците да се замислят по въпроса за бъдещото разширяване на ЕС. Лисабонският договор показва, доколко е сложно задълбочаването на европейската интеграция, имайки предвид националните особености на всичките 27 членки”.
Възникналата колизия ще разреши вердиктът на чешкия Конституционен съд, който се очаква на 27-ми октомври. Независимо от неговото решение, след един ден въпросът ще се обсъжда и на среща на високо равнище на ЕС. Максимум, на което могат да разчитат пражките евроскептици, е колегиалното заявление, потвърждаващо неизменността на декретите, смятат експерти от ЕС. Особеният допълнителен протокол, по образец на ирландския, би поискал и допълнително ратифициране от всичките 27 страни. А те, естествено, не искат дори и да чуват за това. А самото заявление няма да има юридическа сила.


  •  
    и споделяне