Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
5 октомври 2009, 11:38

Победа с уговорки

Ето че като че ли напрегнатото очакване свърши. Ирландците казаха „да” на Лисабонския договор. Наложи се малко да ги „подбутнат”, но тук е важен самият резултат. Коментира Борис Туманов. Впрочем, с това изпитанията в Европа не свършиха. Остава още полския лидер Лех Качинский да бъде убеден да изпълни решението си да подпише Лисабонския договор след референдума в Ирландия.

Ето че като че ли напрегнатото очакване свърши. Ирландците казаха „да” на Лисабонския договор. Наложи се малко да ги „подбутнат”, но тук е важен самият резултат. Коментира Борис Туманов.
Впрочем, с това изпитанията в Европа не свършиха. Остава още полския лидер Лех Качинский да бъде убеден да изпълни решението си да подпише Лисабонския договор след референдума в Ирландия. А какво да се прави с „евроскептицизъма” на чешкия президент Вацлав Клаус, който упорито отказва да подписва договора и по следния начин коментира изхода на гласуването в Ирландия в стил на надгробна реч: „ирландците имаха последен шанс да кажат нещо. И те го казаха. Но е очевидно и това, че го казаха за последен път, защото в Европа референдуми повече няма да има”.
Но, да не се спираме прекалено на казаното. Наистина, можем да бъдем почти, ако не изцяло уверени, че пожеланието на президента Никола Саркози да види Лисабонския договор влезнал в сила до края на годината ще бъде изпълнено. Между другото, тази перспектива горещо приветства дори Русия, чието МВнР изрази убеденост, че Европа, управлявана от клаузите на Лисабонския договор, ще стане още по-сигурен партньор на Москва.
Но ще успее ли буквата на този договор да надделее националните амбиции, егоизма и предразсъдъците, които продължават да проблясват като ”блатни огънчета” на повърхността на общоевропейското пространство? Когато е известно, например, че Франция и Германия имат намерение със съвместни действия да изтласкат Великобритания на втори план в ЕС. Ако се вярва на „Таймс”, тази франко-германска стратегия предвижда дори отслабване на доминиращите позиции на Великобритания и в Еврокомисията.
От друга страна, негативното отношение на лидерите на Чехия и Полша към Лисабонския договор, както и неявното, но все пак противоречие между Източна и Западна Европа по някои международни въпроси свидетелства за концептуални разногласия в ЕС. Като пример ще посоча негативното отношение на страните от Прибалтика и Полша към Русия – правоприемничката на СССР, което явно контрастира с доста по-прагматичната и позитивна позиция на страните от „стара Европа”.
И мисля, че Лисабонският договор ще стане по-малко ефикасен, ако Европа стане заложничка на старите обиди на някои страни към Русия.


  •  
    и споделяне