Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
30 септември 2009, 11:42

Владимир Сорокин

Владимир Сорокин

Писателят Владимир Сорокин е знаменит, красив и сполучлив. Превеждат го на почти всички европейски езици, четат го в Япония и Южна Корея. На Запад неговите книги публикуват солидни издателства. Роден е през август 1955 година в град Биково край Москва.

Писателят Владимир Сорокин е знаменит, красив и сполучлив. Превеждат го на почти всички европейски езици, четат го в Япония и Южна Корея. На Запад неговите книги публикуват солидни издателства.
Роден е през август 1955 година в град Биково край Москва. През 1977 завършва Московския институт на нефта и газа и до онзи момент вече разбира, че не иска да бъде инженер. От детски години има екстремни фантазии, които искал да пренесе на хартията. След института започва да пише разкази, да се занимава с книжна графика, с концептуално изкуство, част е от московския „ъндерграунд”. Пари печели с това, че оформя с рисунки чужди книги. Първите му разкази се публикуват в чужбина: в Париж и Мюнхен. През 1992 Владимир Сорокин печели широк читателски кръг и в Русия: списание „Изкуството на киното” публикува романа му „Опашка”, със скици в жанра на „черния хумор”. Всичко е изградено върху диалози на хора, случайно оказали се на опашките –за салам, за водка, за тоалетна хартия – всичко, което в СССР беше дефицит. Твърдият стил на повествуването, ненормативната лексика, честите разговори за изпражнения изплашиха едни читатели, а други изпаднаха във възторг. Така беше и с романа „Тридесетата любов на Марина”. В центъра на историята е една млада жена, комунистка, склонна към мистика и лисбийска любов, цинична до дъно. „Здравият колектив” я превъзпитава, но Марина от това губи своята индивидуалност, изчезвайки в небитието. Огромният успех и на двете книги позволиха на Владимир Сорокин да се прехранва от литературните хонорари.
Два филма по негови сценарии са белязани с призове на кинофестивали в Бон през 2001 и Ротердам през 2004 година. А съвместно със скандално известния художник Олег Кулик той пуска фотоалбума „В дълбочината на Русия”, където „дълбочината” означава гениталии и груб секс.
„Сорокин е руският маркиз дьо Сад, следва да се забранят неговите вредни книги и албуми, които развращават младежта” – казват едни. „Не, Сорокин е тънък стилист, автор на фантасмагории, които помагат по-добре да се разбере нашият безумен свят” – твърдят други. Самият писател е сигурен, че литературата не бива никого да учи на морал. Нейна задача е да отразява света на човешките страсти в пространството на светлината и мрака, болката и мъката, без които няма движение напред. „Всяко творчество е божествено – смята писателят. – Когато описвам насилие, в това няма грях. Ако някой човек убива или изтезава някого – това е страшен грях. А за писателя най-голямото престъпление е самоцензурата. Пиша така, че и хартията и компютъра да вдигат пушек”.
Владимир Сорокин строго пази личния си живот от чужди очи. Известно е, че е женен, в семейството му има две дъщери-близначки. Казват, че е нежен мъж и баща. Целия жар на страстите от дълбочините на своята фантазия той го хвърля в книгите, които се изкупуват като топъл хляб. В Русия и в чужбина.

 

По мотиви на филма "Копейка", заснет по ромата на Владимир Сорокин

  •  
    и споделяне