Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
28 септември 2009, 13:03

Валентин Зорин: предавания за чужбина изиграха съществена роля в спасяването на човечеството от ядрена катастрофа

Валентин Зорин фото РИА НОВОСТИВ навечерието на 80-годишния юбилей на "Гласът на Русия", ние продължаваме да ви запознаваме, скъпи приятели, с удивителната история на руските предавания за чужбина и с колегите си – уникални журналисти, създавали тази история. Героят на този разказ е Валентин Зорин – патриарх на съветската и руска теле- и радио-журналистика, писател, прочут политически наблюдател. С "Гласът на Русия" той е почти връстник, но и днес работи в легендарния дом на ул. „Пятницкая” 25, в своя кабинет, на стените на който има черно-бели снимки със срещи на Валентин Зорин с големи световни политици от втората половина на 20-ти век.
За Валентин Зорин можа де се каже, че той е политически наблюдател номер едно в страната – всички останали се появиха по-късно! И това наистина е така… Випускник на първия набор на Московския държавен институт за международни отношения, Валентин Зорин започва кариерата си в предавания за чужбина още през 1948 година, където продължава да работи и до днес. Съветската телевизия също не можем да си я представим без него. Много години той е водещ на изключително популярните телепрограми „9-то студио”, „Недипломатически беседи” и други. На Валентин Зорин му се падна да се среща и да интервюира чуждестранни лидери и големи политически дейци. Сред тях са братята Кенеди, Шарл дьо Гол, Индира Ганди, „желязната лейди” Маргарет Тачър, Хелмут Кол, президентите на САЩ: Ейзенхауър, Никсън, Форд, Джонсън, Картър, Рейган, Буш, Клинтън. През всичките тези години името му не само че е свързано с голямата политика – той е неин участник. През 1962 година, като кореспондент на съветското държавно радио и телевизия в САЩ, Валентин Зорин стана свидетел на събитията, свързани с Карибската криза, да ги отразява в ефира. Днес е трудно да си представим, че тогава във всеки момент можеше да избухне ядрена война, си спомня Валентин Зорин:

- Тази криза можах да я наблюдавам, както се казва, отблизо, намирайки се през онези дни във Вашингтон. Това беше един наистина тежък момент. Бих казал, дори, крайно опасен. Сега, може би, не всички си го представят, но светът тогава беше пред прага на ядрената война. Струва ми се, че съветският лидер Никита Хрушчов тогава прекали. Монтирането на Куба на съветски ракети се възприемаше от американците, като пистолет до слепоочието на Вашингтон. И съм свидетел, че по-голямата част от американския елит беше за най-твърди мерки, включително до военни. Може би именно по тази причина Кенеди влезе в историята на САЩ, въпреки че се намираше в Белия дом едва три години. Той успя да преодолее огромния натиск, оказван върху него отвътре. И прие тежкото за себе си, но необходимо решение. Това не беше някаква едностранна отстъпка — това беше компромис. Мнозина сега не помнят, че не само СССР отзова своите кораби и махна ракетите си от Куба, но и Кенеди затвори американската база в Турция, времето на полета на ракетите от която до нашите жизнени центрове се броеше с минути. Това беше един необходим компромис, при това в един такъв момент, когато всичко беше „нащрек”. Хрушчов също прояви трезвомислие, макар че според мен ,закъсняло – нашите ракети бяха махнати от Куба.

Без всякакво преувеличение може да се каже, че съществена роля в предотвратяването на международния конфликт и спасяването на човечеството от ядрената катастрофа изиграха и съветските Предавания за чужбина. При непосредствено участие на „Московското радио” успяхме да избегнем военен сблъсък. Тогава заявлението на съветското правителство, премахващо остротата на положението, беше предадено по радиото още преди да бъде официално получено от Вашингтон, разказва Валентин Зорин:

- Тогава бяха практически нарушени нормалните канали за общуване между ръководството на двете страни. И имах впечатлението, че онези, които бяха длъжни да информират своите правителства – и от двете страни – бяха в състояние на прекалено възбуждане, а съвременни средства за общуване, когато може мигновено или по телефона или по видеовръзка да се общува, нямаше. И затова обръщението на съветското ръководство с конструктивни и миролюбиви предложения, предадени не по официални канали, а по „Московското радио”, беше незабавно предадено на президента Кенеди. И, което е особено важно, чу го цяла Америка. Не мога да кажа, че тогава всички американци бяха слушали „Московското радио”, но всички медии веднага публикуваха това обръщение. Тогава ситуацията се променяше всеки час. „Нью-Йорк таймс” незабавно – в средата на деня – пусна спешен брой и съобщението, предадено от „Московското радио”, стана достояние и в коридорите на властта във Вашингтон, и на американската общественост. А това, имайки предвид голямото влияние на американското обществено мнение върху управляващия елит, стана едва ли не най-ефикасното средство за избягване на хлъзгането към пропастта. Смятам, че това е един от най-важните и ярки епизоди в историята на Предавания за чужбина.

Валентин Зорин е един от най-авторитетните в страната експерти по САЩ. Освен това, в актива му са и десетките телевизионни филми за най-големите американски градове. За повечето съветски хора, Валентин Зорин стана един от онези, които им откриваха тази страна. Той познава всички международни конфликти, кога и от какво са се зараждали. И често пъти предвижда, с какво ще приключат. Пред очите му се променяше и отношението на чуждестранните ни слушатели към СССР, а след това и към Русия. Отношението, разбира се, беше различно, но интерес винаги имаше, казва той:

- Много е голяма разликата между положението, когато започвах работата си в "Гласът на Русия", и сега. Падна ми се да работя в ефира в самия разгар на "студената война". Един пример: бях при свои колеги от „Нью-Йорк таймс”, и водещият наблюдател на вестника ми каза: „Запознат съм с вашите изказвания по „Московското радио”. Със всички или повечето от тях съм категорично не съгласен”. А пък аз му казах: „А тогава защо не дискутирате с мен, защо не отговорите?”, „Това не ни се препоръчва” – отговори той. „От кого?”. „Е, не се препоръчва, и това е” –смути се той. Прецених думите му, като комплимент. Ако не искат да се привлича вниманието, значи, има от какво да се страхуват. Интересът към „Московското радио” и тогава, и днес е свързан до голяма степен с факта, че това е интерес към друго становище: „А как на това гледат в Русия?”. Казвам за американската аудитория. Но тогава в много страни ние бяхме просто единственият източник за информация.

„Когато ми се налагаше да се срещам в различни щати, различни градове на Америка с обикновени американци, ставаше ясно, че настроението спрямо Русия е абсолютно друго, отколкото преди, и мисля, че това си казва думата и във въпроса – кой, как и защо ни слуша днес . Ако по-рано ни слушаха за да научат – какво мисли врагът, то сега за да разширят кръга на своята информираност, Не искам да преувеличавам своите заслуги, но „Московското радио” изигра съществена роля и в промяната на настроенията на Запад изобщо, и по-специално в САЩ. Преди 60 години бяха започвал своя път на журналист в „Московското радио”. И днес се гордея, че се изказвам на вълните на канала, който се нарича "Гласът на Русия".
В 80-годишния си юбилей "Гласът на Русия" за първи път провежда Международен фестивал на рускоезичните радиостанции, за участие в който са поканени всички, които излъчват на руски в чужбина. Той ще се състои през ноември.


  •  
    и споделяне