Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
17 септември 2009, 13:26

Евросъюзът и Косово: нови тенденции

В края на тази седмица в Косово трябва да влезе в сила протоколът за полицейското сътрудничество между властите на Сърбия и гражданско-полицейската мисия на ЕС. Документът регламентира условията за съвместна дейност на сръбското МВР и представителите на ЕС за противодействие срещу организираната престъпност и контрабандата както в Косово, така и по-широк регион.

фото РИА НОВОСТИВ края на тази седмица в Косово трябва да влезе в сила протоколът за полицейското сътрудничество между властите на Сърбия и гражданско-полицейската мисия на ЕС. Документът регламентира условията за съвместна дейност на сръбското МВР и представителите на ЕС за противодействие срещу организираната престъпност и контрабандата както в Косово, така и по-широк регион. Може ли да се говори, че с влизането в сила на протокола се променя и политиката на ЕС спрямо Косово? На въпроса отговаря старши научният сътрудник на Института по славянознание към Руската Академия на науките, политически наблюдател на радио "Гласът на Русия", кандидат на историческите науки Пьотър Искендеров.
Протоколът, подписан от представители на мисията на ЕС в Косово и сръбското правителство, наистина има съществено значение. Той свидетелства, че в Брюксел все пак разбират — решението на косовския проблем, и в по-широк смисъл гарантирането на безопасността на Балканите, са невъзможни без участието и на Сърбия. А това изисква намиране на някакъв изход от международно-правната „задънена улица” , която до момента се е създала около статута на Косово.
Мисията на ЕС в Косово пое отговорност за гарантиране на законността и правния ред в края през декември 2008 година – т.е. близо една година след обявяването от албанските сепаратисти на независимостта през февруари същата година. По-рано тези пълномощия принадлежаха на краевата мисия на ООН. Ръководството на Сърбия отначало отказваше да признава легитимността на мисията на ЕС, като настояваше на пълномощията на ООН. Повратна точка стана заседанието на Съвета за сигурност на ООН по Косово през юни тази година, отказало на косовските власти в тяхното искане за изтегляне от края на представителите на ООН и анулиране на резолюция 1244 на Съвета за сигурност от 10-ти юни 1999 година, която потвърждава териториалната цялост на Сърбия. От тогава отношенията на Прищина с ЕС и други международни структури – с изключение само на НАТО – започнаха да се влошават, а радикалното опозиционно движение „Самоопределение” разгърна срещу европейските представители истинска „улична война”. А властите на Сърбия, точно обратното, проявяват по-гъвкава позиция.
Но само по себе си споразумението, постигнато между мисията на ЕС в Косово и сръбското правителство, не може радикално да подобри положението в края. ЕС е длъжен да внесе по-съществени корекции в своята политика по Косово – така смята завеждащият отдел по история на славянските народи на Юго-Източна Европа в най-ново време към Института по славянознание към РАН Александър Карасьов:

- Ако те сега форсират включването и на Сърбия, и на Косово в ЕС – това може донякъде да смекчи ситуацията, макар че прецедентът на нарушение на международното право все едно ще остане. ЕС сега би могъл да се опита да намери модел и формула за интеграция на балканския регион, които да фиксират особения статут на Косово. И едва след това би било възможно създаването на атмосфера на доверие между сърби и албанци.



  •  
    и споделяне