Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
9 септември 2009, 13:39

68-годишнината от началото на блокадата на Ленинград

На 8-ми септември в Санкт-Петербург на главните градски площади се състояха тържествени церемонии, посветени на 68-годишнината от началото на блокадата на Ленинград. От северната руска столица, преименувана преди 18 години в Санкт-Петербург, предава нашият кореспондент Анатолий Новосьолов. На превземането на Ленинград германското командване придаваше важно стратегическо значение.

фото РИА НОВОСТИНа 8-ми септември в Санкт-Петербург на главните градски площади се състояха тържествени церемонии, посветени на 68-годишнината от началото на блокадата на Ленинград. От северната руска столица, преименувана преди 18 години в Санкт-Петербург, предава нашият кореспондент Анатолий Новосьолов.
На превземането на Ленинград германското командване придаваше важно стратегическо значение. Към града настъпваха групата армии „Център” под командването на генерал-фелдмаршал фон Лееб. През август 1941 година в покрайнините на града вече имаше тежки боеве, германските войски прекъсваха железниците, свързвали Ленинград със страната. Съгласно хитлеровите планове, градът следваше да бъде изтрит от лицето на земята, а отбранявалите го войски – унищожени. Потърпели неуспех в опита да пробият отбраната на съветските войски вътре в обкръжението, немците решиха да го превземат чрез изтощаване. На 13-ти септември започна артилерийският обстрел на града, продължил през цялото време на обкръжението. В блокирания град се оказаха повече от 2,5 милиона жители, в това число 400.000 деца. Катастрофално не достигаха храни и гориво. Започналият глад, бомбардирането, проблемите с отоплението доведоха до хиляди умрели сред мирните граждани. Но жителите на Ленинград продължаваха да живеят: работиха административни и детски учреждения, печатници и поликлиники, театри и научни институти. Децата, сменили отишлите на фронта, работеха на заводите. Онези 900 зловещи дни станаха най-кръвопролитната блокада в историята на човечеството. Според различни данни, през тези години в града загинаха до 1,5 милиона души. Съгласно заповед на Върховния главнокомандващ Йосиф Сталин от 1-фото РИА НОВОСТИви май 1945 година, Ленинград получи званието Град-герой.
Ето какви спомени за онези блокадни дни споделя известният петербургски скулптор, народният художник на Русия Григорий Ястребенецкий:

- Добре помня и началото на блокадата, и първото бомбардиране на Ленинград. Тогава живеехме на Невски проспект, срещу нас беше Строгановския дворец, на покрива на който се взривяваха снаряди, а шрапнелите летяха в прозорците на нашия апартамент. Виждах, как въпреки всичко, хората отчаяно се отпиваха да спасят произведения на изкуството от главния градски музей – Ермитажа. Помня, как хората умираха направо пред очите ми от глад и студ. Но най-удивителното е, че у никой не възникваше желание да се предаваме. Издържахме тази блокада.

За 68-годишнината от началото на блокадата музеят подготви изложбата „Блокадни реликви”, много експонати от която никога по-рано не са демонстрирани или това е правено много рядко. Тук грижовно са запазени и са представени истински документи, фото-снимки, знамена, оръжие, битови предмети, лични вещи на участници в онези събития, произведения на изкуството и много, много друго, свързано с героичната отбрана и живота на града през годините на Втората световна война. Ето какво разказва Татяна Шмакова, завеждаща един от клоновете на Държавния музей на историята на Санкт-Петербург:

- Един от главните експонати на изложбата „Блокадни реликви” е дневникът на ленинградската ученичка Таня Савичева, където детската ръка е записала ужасите на преживяното. Последното изречение в дневника е „Савичеви умряха всички, остана само Таня”. Представена е и алпинистката екипировка на Олга Фирсова, която през цялото блокадно време се беше занимавала с маскиране на архитектурните паметници на Ленинград, блестящите шпили и кубетата на които можеха да служат за забележими ориентири за фашистките пилоти. Всички наши експонати имат за цел да напомнят за онези ужасни, не поддаващи се на описание 900 дни на блокадата, за да не забравяме героизма и мъжеството, проявени от жителите на Ленинград.
В памет на събитията отпреди 68 години в Санкт-Петербург се състояха тържествено-траурни мероприятия. По улиците на града навсякъде звучаха сирени, както и през онези страшни години. По традиция, гражданите положиха венци към гробовете на воините и жителите на блокаден Ленинград, проведоха митинг-реквием „Ние помним!”

  •  
    и споделяне