Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
8 септември 2009, 13:26

Без гняв и пристрастие

Докторът на историческите науки, известен политолог Наталия Нарочницкая е сред поканените за участие в започващия работа на 9-ти септември в полския град Криница 19-ти Икономически форум. Какви мисли иска да сподели там гостенката от Русия? - Мисля, че там ме чакат за да ми зададат въпроси относно последните ми публикации по повод Втората световна война.

Варшава фото РИА НОВОСТИДокторът на историческите науки, известен политолог Наталия Нарочницкая е сред поканените за участие в започващия работа на 9-ти септември в полския град Криница 19-ти Икономически форум. Какви мисли иска да сподели там гостенката от Русия?

- Мисля, че там ме чакат за да ми зададат въпроси относно последните ми публикации по повод Втората световна война. По-специално, за моето интервю за вестник „Комсомольская правда”, където, с позоваване на документи, правя извода за своеобразната позиция, заемана от ръководството на Полша в навечерието на нахлуването в страната на Германия. Стигам до извода, че драматичната съдба на полския народ беше до голяма степен предопределена от откровено прогерманската и антисъветска политика на Полша през 30-те години. Смятам, че е дошло време и поляците да го признаят. Та нали Русия пое върху себе си греховете на съветското ръководство, разкая се за разстрела от органи на НКВД на полските офицери в Катин, на равнище парламент осъди пакта „Молотов-Рибентроп”, наречен, между другото ,”аморален” от премиера ни Владимир Путин неотдавна на тържествата в Полша. Според него, и други факти на сговор с фашизма са станали „спусък” за началото на Втората световна война. С една дума, всички държави направиха тогава маса грешки. Те следва да бъдат признати за да се движим напред.

Да бъдем справедливи, президентът на Полша Лех Качинский също там, в Гданск, нарече „грях” участието на неговата страна в разчленяването на Чехословакия съгласно Мюнхенския сговор. „Едва разчитаме на прошка” – каза полският лидер.

- Да, разбира се, от Качинский очакваха и по-твърда реч, от онази, която той произнесе в крайна сметка. Той се опитва да приравни Хитлер и Сталин в отговорността им за главната трагедия на 20-ти век. Ще отбележа, че такива обвинения не бяха ни предявявали дори западни пропагандисти по време на "студената война". Дори тогава никой не беше отъждествявал комунизма и нацизма, които винаги са били смятани за антиподи. Но защо подобно нещо е възможно сега? Защото действат съображенията на политическата конюнктура. Русия я демонизират, а историята я използват като инструмент за нечисти цели. От миналото изскубват факти и на тяхна основа създават политически доктрини. Друга е обаче задачата на историците. За нас е важно добросъвестно да излагаме целия контекст на събитията, да избягваме изопачаване на онова, което е ставало в действителност. Като член на комисията по противодействие срещу опитите за фалшифициране на историята, аз съм за публикуване на архивни документи, за да не се „тиражират” митовете за Втората световна война. И нашата страна от победителка на фашизма да не се окаже в очите на същите поляци негов помагач, което увеличава антируските настроения…

А толкова ли са силни те в полското общество не преувеличаваме ли влиянието на политиците върху обществото? Любопитно е, че почти едновременно с криницкия форум, в Полша започват гастролите на балета на Борис Ейфман от Санкт-Петербург. Билетите са разпродадени отдавна. Разказват легенди, как буквално изправени на крака поляците приемаха един друг наш колектив – прочутия ансамбъл „Александров”, пряко песенно напомняне за съветската армия и за войната… Какво, феномен ли е това?

- Дори в най-острите моменти е невъзможно да се „пусне завесата” над общуването на културите. Великата полска музика, театърът, киното, драматургията станаха част от нашата национална духовност. И по същия начин и руското изкуство се възприема в Полша. Няма къде да се денем от всичко, което обединява руснаците и поляците – от историческата, ментална, културната ни общност. А пък аз самата, между другото, от собствените си полски корени: майката на прадядо ми, родом от град Чернигов, се казваше Мария Владиславовна Закржевская (в полска транскрипция Закшевская). И затова толкова остро реагирам на опитите да се препише историята, да се разединят руснаците и поляците. И едновременно не крия възхищението си, например, от онази последователност, с която ръководството на Полша (единствено в ЕС!) защитава запазването на нормите на християнския морал в Евроконституцията. Аз и самата съм привърженик на духовния консерватизъм, разбирам го и ми е близък…


  •  
    и споделяне