Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
4 септември 2009, 18:40

По пътя към Европа и НАТО, България пее песни за Русия

Ето какво разказа нашата кореспондентка Ирина Циплакова: - В рамките на Годината на България в Русия стартираха фестивал на българската култура и руско-български диалог на писатели и представители на медиите. На комфортен параход участниците в проекта ще направят пътешествие по Волга, ще спират в руските градове край Волга — Углич, Ярославл, Нижни Новгород, Самара.

Пламен Грозданов фото РИА НОВОСТИЕто какво разказа нашата кореспондентка Ирина Циплакова:
- В рамките на Годината на България в Русия стартираха фестивал на българската култура и руско-български диалог на писатели и представители на медиите. На комфортен параход участниците в проекта ще направят пътешествие по Волга, ще спират в руските градове край Волга — Углич, Ярославл, Нижни Новгород, Самара.
Посланикът на България в Русия Пламен Грозданов, изпращайки кораба отбеляза, че такова пътешествие е не само шанс да се полюбуваш на красотата на руските градове, но и възможност за всестранно общуване по време на неформални срещи и семинари на българските и руските представители.
А 4 септември на борда на парахода се състоя конференция „Историческите връзки на Русия и България: какво запазихме и какво загубихме?”. Нейният модератор, професорът от Петербургския университет Николай Межевич се опита да определи концептуалните въпроси на руско-българските отношения на съвременния етап.
В частност, той отбеляза: „Голяма Европа е невъзможна без Русия и България, и строго казано, без руско-българските връзки, основани на сериозни исторически предпоставки и имащи още по-сериозни икономически перспективи. „Колкото и да е странно, но събитията през последните 20 години ни дадоха повече ново и позитивно, а от друга страна, много от нашите загуби с нещо бяха оправдани. Какво получихме? Деидеологизация на нашите отношения, тъй като всяка идеология е комплект от правила, който кара страните принудено или доброволно да се откажат от част от суверенитета.
Днес ние можем да развиваме нашите отношения извън идеологически схеми, освен това, в миналото нашата дружба се базираше в това число и на безусловно съществуващия комплекс на „по-големия брат”. Няма смисъл да отричаме този факт. Днес величието на страната, размерът на ядрения потенциал не играят роля в прагматичните икономически отношения. След като преживяхме трудния период на разрушаване на икономическата и политическата система, можем да започнем нашите отношения от чист лист — и в енергетиката, и в културната сфера. Но днес ние разбираме и друго нещо — България направи много ясен и твърд избор по посока към европейските и натовските структури. Това е избор на народа и той трябва да се приема.
Главният извод, до който стигнаха участниците в семинара, фактически говорейки на един език без помощта на преводачи, се състои в това, че запазвайки позитивния потенциал на руско-българските отношения в миналото, необходимо е да бъдат намерени нови, съвременни форми на контакти на всички равнища. И трябва да се започне с даването на пълна картина на ставащото в нашите страни, за да могат нашите народи да бъдат по-информирани и по-добре да се разбират.
А ето как вижда решаването на проблема Николай Петев, председател на Съюза на българските писатели и председател на агенция „София-прес”: „Темата, която се обсъжда тук, е неизчерпаема и могат да се направят много изводи. През последните години нашите отношения като цяло се подобриха: нашите правителства започнаха да предоставят на народите възможност за срещи. Но според мен, това е за кратко време и явно не е достатъчно. Какво можем да направим ние, творческата интелигенция? Да популяризираме нашите култури — руската в България, и българската в Русия, да издаваме хубави книги”.
Между другото, в навечерието на Руско-българския диалог на писатели и представители на медиите, Христофор Дзавела, ръководител на направление фундаментално документиране на духовния светоглед на българския народ при министерството на културата, издаде прекрасна книга, в която събрал 150 български народни песни за Русия. „Две седмици отделих за да намеря в България народни песни за Германия или САЩ. Уви, безуспешно. „Не е ли това показател, че нашите отношения имат бъдеще”, отбеляза председателят на Съюза на писателите на България Николай Петев.


  •  
    и споделяне