Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
31 август 2009, 14:38

Мигел Бас: не искам в Русия всичко да продължава без мен

Радиокомпания „Гласът на Русия” в годината на своята 80-годишнина продължава предаванията за ярки и интересни хора в различно време запознаващи слушателите с далечната и загадъчна за тях страна. Сред онези, които бяха „гласът от Москва” имаше много чужденци, които са били принудени да напуснат родината си по различни причини.

Радиокомпания „Гласът на Русия” в годината на своята 80-годишнина продължава предаванията за ярки и интересни хора в различно време запознаващи слушателите с далечната и загадъчна за тях страна. Сред онези, които бяха „гласът от Москва” имаше много чужденци, които са били принудени да напуснат родината си по различни причини. Така например в средата на 30-те години на миналия век в „Московското радио” се появили много испанци, членове на Коминтерна (международна организация, обединяваща компартиите на различни страни) и техните деца. Те намерили приют в Москва след гражданската война 1936-1939 години в Испания. След няколко десетилетия в радиото дошли техните потомци, за които руският и испанския езици били родни. Сред тях бил и нашият днешен герой — Мигел Бас.
През 70-те години на миналия век всеобщо било увлечението на младежта от рок-енд-рол. Трудно било да се намери сред юношите младеж, който да не е държал в ръце китара и не се е опитвал да научи няколко акорда. Мигел Бас отишъл по-далеч — той свирел в група, изпълняваща песни на испански език. Някои от по-големите младежи го поканили да направи запис на радиото за испанската редакция. Така Мигел случайно попаднал в „Московското радио” и останал там за дълги години. Отначало му предложили да прави музикални програми, а по-късно той станал говорител, а след това и автор на програми.
Смятам, че ми провървя. Аз заварих онези, които започнали предаванията на испански. Това бяха изключителни хора. Те не бяха професионални журналисти и на радиото са попаднали по най-различни пътища, разказва Мигел Бас:

- Един от тях беше испански капитан на търговски кораби, когато на власт в Испания дошъл Франко, той бил в открито море. И за да не попадне кораба в ръцете на франкистите, той го откарал в Одеса. Когато започнала Втората световна война, той заминал за Далечния изток, където му дали кораб с който той курсирал наблизо, но се отказал да плава на далечни разстояния поради опасността да бъде потопен. И тогава някой от ръководството решил, че след като той отказва да плава в керван, значи е чуждестранен шпионин. И го изпратили в Сибир. След заточението той дошъл в радиото. Ето какви хора създаваха „Московското радио”.

На радиото ме завладя не репортерството в прекия смисъл на думата, не новините, продължава Мигел Бас, а онази творческа съставляваща част на професията на онези, които са минали през предаванията за чужбина. Защото ние не само съобщавахме на слушателите последните събития в живота на страната, ние ги запознавахме с необикновено богата култура.

- Ние подготвихме прекрасни предавания за Пушкин, Лермонтов. И като правило, за тези предавания ние самите превеждахме стихове, разкази, правихме радиопиеси, при това никой от нас не беше актьор. Неотдавна ми обещаха да направят запис на радиопиесата „Василий Тьоркин” на испански език, в която съм участвал. Това беше прекрасна работа, защото имаше много творчество в нея, тя беше изключително интересна. И всички искахме да измислим нещо свое.

В Предаванията за чужбина винаги цареше особена атмосфера. Тук общуваха и намираха общ език хора от различни националности и култури. Ставаше взаимна обмяна, която беше необходима на всички. Няколко минути преди ефира говорителите от различни редакции се събираха да обсъдят последните новини. Понякога подобни срещи завършваха с куриози, разказва Мигел Бас:

- Спомням си, как веднъж преди ефира, а както винаги разговорът беше за живота, несвързан със самото предаване, дикторът от испанска редакция така се увлече, че в последните секунди влезе в студиото, включил микрофона и забелязал, че в ръцете си държи арабски текст. Наложило се да разказва по памет новините.

По време на преустройството на Горбачов Мигел Бас решил да получи испанско гражданство, каквото имали неговите предци. А след 10 години напуснал Русия. Искал да се окаже в испаноговоряща страна, казва Мигел Бас:

- Оказах се в други условия, в Уругвай. Там имах дом с градина и басейн, съвсем наблизо невероятен плаж. Но всичко беше толкова скучно. Защото в тази страна всички новини са свързани с футбола или с болестите по кравите. А в това време в Русия отново започнаха събития. Чувствам, че всичко продължава без мен.

Сега Мигел е отново в Москва. Той се върна, разбира се, не в „Гласът на Русия”, а като ръководител на руското представителство на испанската информационна агенция „ЕФЕ”. Но за първото си работно място никога не забравя.
В своя 80-годишен юбилей радиокомпания „Гласът на Русия” за първи път ще проведе през ноември Международен фестивал на рускоезичните радиостанции, за който са поканени всички радиокомпании, излъчващи предавания за чужбина на руски език.

  •  
    и споделяне