Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
24 август 2009, 11:42

80-годишнина за двама

В чест на 80-годишния си юбилей, радио "Гласът на Русия" продължава да ви запознава, скъпи приятели, с най-ярките и интересни хора, оставили забележима следа в историята на предавания за чужбина. За едни – журналисти, преводачи, редактори – "Гласът на Русия" стана втори дом, за други – трамплин в литературата, изкуството, голямата политика.

В чест на 80-годишния си юбилей, радио "Гласът на Русия" продължава да ви запознава, скъпи приятели, с най-ярките и интересни хора, оставили забележима следа в историята на предавания за чужбина. За едни – журналисти, преводачи, редактори – "Гласът на Русия" стана втори дом, за други – трамплин в литературата, изкуството, голямата политика. Една от забележимите фигури, издържали школата на предавания за чужбина, е бившият премиер на руското правителство Евгений Примаков, който тази година – както и "Гласът на Русия" – чества 80-годишен юбилей.
На въпроса – кой е Евгений Примаков? – се отговаря и лесно, и трудно. За едни той е голям учен-ориенталист, за други – най-секретният човек в страната, защото в течение на няколко години беше ръководил Службата за външно разузнаване, за трети – бивш министър на външните работи. И все пак, мнозина свързват с името на Евгений Примаков излизането на страната от кризата през 1998 година, когато той беше назначен за премиер с цел, както точно се бяха изразили журналистите, „да спаси общоруския апартамент от пълно потопяване”.
Днес Евгений Примаков е президент на Търговско-промишлената палата на Русия, солиден политик, към мнението на когото винаги се вслушват, особено във въпросите, засягащи положението в Близкия Изток. Но малцина знаят, че пътят на този политик беше започвал от журналистиката, от работа в арабската редакция на предавания за чужбина.
Би било неточно да се каже, че Евгений Примаков случайно е дошъл в "Гласът на Русия". Випускникът на Московския институт по ориенталистика имаше два пътя: или в науката, или в журналистиката. Избрал последното, той без да се замисля отива в радиото. Защо? „Във вестниците и списанията тогава международните отдели бяха малки, а тук в средата на 50-те години на миналия век вече имаше арабска редакция, в която работеха близо 70 души, и при това всички специалисти от висока класа” – разказва Евгений Примаков и продължава:

- Дойдох в радиото през 1956 година, в арабската редакция. Мисля, че тогава предаванията за чужбина бяха много важен инструмент на нашата външна политика и основно дори не за да се формира реномето на СССР, към което е насочено радиото днес. Тогава ние пропагандирахме нашата политика в острите моменти на международната обстановка, изобличавахме всичко „от а до я”, което се вършеше неправилно и с империалистически методи. В това беше и същността на нашата работа. В арабската редакция работата кипеше денонощно. Работихме за да ни слушат, помня, че дори нощувахме в редакцията.

„Московското радио” тогава беше много популярно в арабските страни – разказва Евгений Примаков. Идваха много писма от слушателите, а и различни анкетирания показваха, че радиото е в тройката най-популярни в арабския свят:

- Тогава и сега аудиторията на предавания за чужбина е много различна. Например, по-рано в арабските страни единствен източник за информация, в това число и за обикновените хора, за бедуините, беше радиото: радио "Гласът на Русия" и радио „Монте Карло”. И почти всеки бедуин имаше транзистор. Камила, бедуин и транзистор – ето я типичната картина на арабския свят през миналия век. Сега много неща се промениха, мнозина имат и Интернет, и разбира се телевизия. Само камилите останаха, а и те по брой са къде по-малко от колите.

Но не само арабският свят се промени. Целите и задачите на "Гласът на Русия" станаха други. Без това не може – съгласен е Евгений Примаков:

- Ако говорим за днешните предавания, те сега нямат изобличителни задачи, каквито имахме ние. Днес радиото е длъжно да показва, как живее и действа съвременна Русия. Но тук нещата са много диференцирани и подходът към аудиторията е специфичен. Следва да се поставят различни акценти, в това съм просто сигурен.

Евгений Примаков беше сътрудник на "Гласът на Русия" в течение на близо 6 години, но въпреки този неголям срок, именно радиото го смята за своя „алма-матер” в журналистиката.

В 80-годишния си юбилей "Гласът на Русия" за първи път провежда Международен фестивал на рускоезичните радиостанции, за участие в който са поканени всички, които излъчват на руски в чужбина. Той ще се състои през ноември.


  •  
    и споделяне