Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
19 август 2009, 18:45

Пактът „Молотов-Рибентроп”. Видеомост Москва-Берлин-Рига.

Наближават две кръгли годишнини: 70 години от подписването на договора за ненападение между Съветския Съюз и Германия и 70 години от началото на Втората световна война. На 23-ти август 1939 година беше подписан „допълнителен секретен протокол” за „разграничаването на сферите за влияние” в Източна и Юго-Източна Европа, известен като пакт „Молотов-Рибентроп”.

Наближават две кръгли годишнини: 70 години от подписването на договора за ненападение между Съветския Съюз и Германия и 70 години от началото на Втората световна война.
На 23-ти август 1939 година беше подписан „допълнителен секретен протокол” за „разграничаването на сферите за влияние” в Източна и Юго-Източна Европа, известен като пакт „Молотов-Рибентроп”. А на 1-ви септември 1939 нацистка Германия нападна срещу Полша и започна Втората световна война. Сега в някои страни, например в Полша и Прибалтика, се подемат опити за изравняване на комунизма и нацизма, с позоваване на този договор, уж предопределил началото на войната. Тълкуването на сложните и нееднозначни събития от онази далечна епоха за кой ли път се изопачава. Но къде е чертата между едно нормално разномислие на учените и фалшифицирането на политиците? За това стана дума по време на видеомоста „Москва-Берлин-Рига” в руската осведомителна агенция РИА „Новости”:

- Трябва да се разделят причините, довели до войната, за да може човечеството да извлича поуки, и събитията, станали в навечерието на миналата война – казва академик Александър Чубарян, директор на Института по всеобща история към РАН. – Имаме стотици други примери от историята, доста драматични, които днес напълно спокойно се обсъждат от специалисти и историци.

Участникът във видеомоста в Берлин, завеждащ отдел „Световни войни” на Военно-историческия институт на Бундесвера, професор Ролф-Дитер Мюлер отбеляза, че не съветско-германският договор е развързал ръцете на Хитлер, както някои политици се опитват да го представят днес:

- Политическите дискусии доведоха до там, че на пакта му се придава прекалено голямо значение във въпроса за началото на войната. Разбира се, той е изиграл своята роля в съдбата на народите на Източна Европа, станали жертва на това споразумение. Но решението за начало на войната беше приемано не в Москва, а в Берлин, и единственото, което можеше да му попречи, бе намесата на САЩ, което не стана. За това, за съжаление, сега никой не говори.

Участникът в дискусиите в Рига, депутат на Сейма (парламента) на Латвия Борис Цилевич подчерта, че в бъдеще следва да се изключи положението, когато решения се приемат от големите държави, без да се имат предвид интересите на малките страни. Ето какво каза по този повод Александър Чубарян:

- Аморализмът и цинизмът в политиката тогава получиха широко разпространение. Това стана по примера на Австрия, когато всички „преглътнаха” нейния аншлус. Това стана и в Мюнхен, когато всички спокойно „преглътнаха”, че част от суверенна страна, Чехословакия, беше предадена на Хитлер. При това унижението беше и там, че чехословашките лидери седяха в съседната стая и чакаха решенето на своята съдба. Конгресът на народните депутати на СССР през 1989 година също окачестви като „аморален” пакта „Молотов-Рибентроп”. И затова, когато говорим за поуките от историята, е много важно да се помни, че националният егоизъм в международните отношения следва да се преодолява.


  •  
    и споделяне