Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
19 август 2009, 11:56

Мнението на руския учен Сергей Случ

В предишните материали от програмата „Как е било в действителност?” анализирахме историческите предпоставки и обстоятелства, направили възможно подписването на пакта „Молотов-Рибентроп”. Днес ще се опитаме да изясним особеностите на самия документ и да си спомним, какви оценки той получи по-нататък. Наш събеседник е старши научният сътрудник на Института по славянознание на Руската академия на науките Сергей Случ.

В предишните материали от програмата „Как е било в действителност?” анализирахме историческите предпоставки и обстоятелства, направили възможно подписването на пакта „Молотов-Рибентроп”. Днес ще се опитаме да изясним особеностите на самия документ и да си спомним, какви оценки той получи по-нататък. Наш събеседник е старши научният сътрудник на Института по славянознание на Руската академия на науките Сергей Случ.
Всяка от страните преследваше свои цели. Германия се стремеше да си осигури благоприятни външнополитически условия за нападение срещу Полша и да попречи на създаването на англо-френско-съветска коалиция. Англия и Фпанция се опитваха да избегнат войната с Германия и да насочат агресията й срещу СССР, а при определени условия да постигнат нов сговор с Германия, решавайки „полския проблем” по пътя на компромис с райха. СССР се опитваше да попречи на сговора на Англия и Франция с Германия и Италия на антисъветска и антиполска основа, да не допусне в случай на възникване на германо-полска война излизане на вермахта към съветските граници, да постигне подписване на военно-политически съюз с Англия и Франция.
Към 19 август англо-френско-съветските преговори се оказаха в задънена улица. Съветското правителство даде съгласие за посещение на Рибентроп в Москва и 14 часа след пристигането му беше подписан договор за ненападение между Германия и Съветския съюз.
В какво се състояха особеностите на този документ? Ето какво каза кандидатът на историческите науки Сергей Случ:

- Всички договори, които Германия беше подписала до този период(а Хитлер предпочиташе именно двустранни споразумения), бяха различни, както по съдържание, така и по своите последици. Трябва да се каже, че съветско-германският договор за разлика от другите споразумения, които беше подписала Германия, първо, веднага в официалната публикувана достъпна след подписването част беше от само себе си грубо нарушение на подписаните по-рано от Съветския съюз договори, преди всичко с Полша. Тъй като една от нормите на международното право предполага за неговите субекти задължението да не подписват договори, несъвместими с задълженията на предишните договори. Тръгвайки на споразумение с Третия райх в онази форма, в която то беше подписано на 23 август 1939 година, съветското правителство веднага наруши член трети на договора за ненападение между СССР и Полша, подписан на 25 юли 1932 година. Съветско-германският договор беше насочен преди всичко срещу Полша, до нападението срещу която на Германия оставаха броени дни. Какво дава основание за подобна интерпретация на основния текст на този съветско-германски договор за ненападение? Преди всичко отсъствието в него на традиционно подписаните от СССР през 30-те години договори за ненападение с европейските държави – такива като Финландия, Латвия, Естония, Полша, Франция, Италия.

Ще напомним, че на съветско-германското споразумение се даваха коренно противоположни оценки – едни го наричат победа на съветската дипломация в условията на военно-политическата криза в Европа, други – сговор за разделянето на света. Договорът стана обект на критика на антикомунистите и антисъветските сили, както веднага след подписването му, така и след Втората световна война. Един от главните идеолози на разпадането на компартията, членът на Политбюро на ЦК на КПСС Александър Яковлев дори предлагаше да се смята за дата на началото на Втората световна война 23 август 1939 година, а не 1 септември.
Историкът Сергей Случ продължава:

- Както е известно, Съветският съюз, съветското ръководство не само отричаха самият факт на съществуване на тайни споразумения с нацистка Германия в продължение на много десетилетия. Та нали едва на втория конгрес на народните детупати на СССР през декември 1989 година беше официално признат фактът на съществуване на тези тайни споразумения. Толкова дружното отричане от многобройния отряд историци, които не знаеха или се правеха, че не знаят за съществуваването на тези документи, не е удивително. Ако в съветско време някой би се опитал да публикува, че тези документи съществуват в природата, то той би бил обвинен в антисъветска пропаганда.


Навремето Вячеслов Молотов, напускайки министерството на външните работи, изпрати оригинала на пакта на седемнадесет страници в Общия отдел на ЦК на КПСС, след което тези страници за дълго време изчезнаха. В разговори с високопоставени чиновници, Молотов, както и Хрушчов, отговаряйки на въпроси за протоколите, нищо не отричаха, но и нищо не признаваха. През 1998 година документите бяха публикувани в документалния сборник, издаден от международния фонд „Демокрация” на Александър Яковлев. Според съставителите на сборника, публикувани са оригиналите на документите.

  •  
    и споделяне