Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
18 август 2009, 13:28

Хидроенергетиката на Сибир „се пропука”

Най-голямата в историята на руската хидроенергетика авария на Саяно-Шушенската ВЕЦ поражда много въпроси. Преди всичко, какви ще бъдат последиците й за енергоосигуряването на Сибир и икономиката на региона като цяло? Какво стана отправна точка за мащабните разрушения? Има ли възможност в бъдеще да се изключат подобни катастрофи? Помолихме за коментар наши експерти.

Най-голямата в историята на руската хидроенергетика авария на Саяно-Шушенската ВЕЦ поражда много въпроси. Преди всичко, какви ще бъдат последиците й за енергоосигуряването на Сибир и икономиката на региона като цяло? Какво стана отправна точка за мащабните разрушения? Има ли възможност в бъдеще да се изключат подобни катастрофи?
Помолихме за коментар наши експерти. Ето мнението на Сергей Пикин, директор на Фонда за енергийно развитие
:

- На ВЕЦ винаги възникват някакви извънщатни ситуации. Беше известно, че на бенда на Саяно-Шушенската ВЕЦ има пукнатини. Постоянно ги ремонтират. Изглежда е имало някакви грешки при проектирането и натискът на водата се оказал повече от предвиденото. Ето че и бетонът се пропука… Но това изобщо не означаваше, че водата ще разруши бенда и ще залее всичко. Добре, че нередностите ги откриха навреме и сега постоянно се водят работи по тяхното премахване. Но причината на тази авария е малко друга. Така или иначе, нещо е провокирало мощен хидроудар, разрушил машинната зала на ВЕЦ… Впрочем, да изчакаме изводите на комисията, която разследва станалото. Какво ли може да се каже още сега? Спирането на такава централа (с мощност от 7 гигавата!) не може да не се отрази върху икономиката на Сибир. Защото тази ВЕЦ даваше на региона близо ¼ от необходимата енергия. И какво да се прави? Вече е обявено, че ще влезе в сила заменяща схема. Т.е. ще се наложи да се разгръщат по-скъпите ТЕЦ. През лятото те обикновено работят в намален режим. Ще бъдат задействани и други източници на енергия. Населението при всички положения няма да пострада, но алуминиевите заводи… Тук има определени въпроси. Спирането на едно такова производство за срок, надхвърлящ допустимия (а това са броени часове), довежда до пълно разрушаване на цикъла. Тогава е по-евтино да се изгради нов завод, отколкото да се възстановява предишния… Недостигът от енергия, поради спирането на Саяно-Шушенската ВЕЦ, е неизбежен факт, но за Сибир не е от прекалено голямо значение. А какво ще стане с бюджета на края? Най-мощната ВЕЦ е главният данъкоплатец в региона. Сега обемът на тези плащания рязко намаляват, а цените за ток се увеличават. Буквално в първия ден на аварията цената от 500 рубли за мегават/час стигна чак до 800…

Но главното все пак не е това. Загинаха хора! Броят загуби нараства: много хора са изчезнали безследно. Въпросът е, възможно ли е в бъдеще да се избегнат толкова мащабни аварии? Най-авторитетният в страната еколог, лидер на фракция „Зелена Русия” в партия „Яблоко”, академик Алексей Яблоков изказва една неочаквана мисъл:

- Имам усещането, че се е случило онова, което следваше да се случи. Гигантските техногенни съоръжения винаги предизвикват големи опасности. По мощност Саяно-Шушенската ВЕЦ се равнява на примерно три АЕЦ. И не е чак пък толкова стара – едва на 30 години. Някаква Рангунска може да се експлоатира и 70 и 80 години… Въпросът е другаде: как се е водило строителството, качествен ли е бил бетонът, доколко добросъвестно са работили заварчиците? Пък и при 100% качество на строежа никой не е застрахован от аварии. Например, морските нефтени платформи в Норвегия, Бразилия, като че ли толкова устойчиви, а все пак се разрушават, въпреки че съгласно изчисления, такива аварии се случват един път на милион години! Нищожно малка е вероятността от аварии и на АЕЦ, но се случи Чернобил! Изглежда, че при нашите изчисления на големи технически обекти има определени грешки. Съществува хипотезата, че авариите на подобни обекти са по-чести от изчисленията на рисковете. И се питаме – какво да се прави? Да се отказваме през 21-ви век от енергетиката ли? В никакъв случай! Преди 30 години движението на „зелените” предложи лозунга: „Малко – значи благоприятно за живота!”. Няма нужда от грандиозни електроцентрали, огромни химически заводи, големи далекопроводи. Сигурен съм, че бъдещето принадлежи на компактните, максимално доближени до консуматора технически обекти. Аварията на централа от едва 500 киловата няма да стане „световна трагедия”.

Но Русия не е Монако, а е гигантска евразийска страна. Ние си имаме други потребности, а и мисленето ни е по-мащабно. И какво да правим с този наш манталитет? На този въпрос академик Яблоков не намери отговор…


  •  
    и споделяне