Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
17 август 2009, 13:12

Мнението на историка Наталия Басовская

Пакт „Молотов-Рибентроп” – това е останалото в политиката и историческата литература название на Съветско-германския договор за ненападението. Договорът е сключен в Москва на 23-ти август 1939 година. Подписаха го министрите на външните работи на СССР и Германия Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп.

Пакт „Молотов-Рибентроп” – това е останалото в политиката и историческата литература название на Съветско-германския договор за ненападението. Договорът е сключен в Москва на 23-ти август 1939 година. Подписаха го министрите на външните работи на СССР и Германия Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп. Съгласно договора, Съветският Съюз и Германия се задължаваха да се въздържат от всякакво насилие, агресивни действия и нападение един срещу друг както поотделно, така и съвместно с други държави, да поддържат военни действия или групировки против участниците в споразумението.
А какво излезе от всичко това? Как в действителност се развиха събитията? На тези въпроси се опитват да отговорят видни руски политолози, учени и публицисти.
***
Заедно с договора беше подписан и секретен протокол, засягащ „въпроса за разграничаване на сферите на взаимните интереси в Източна Европа”. След няколко дни беше подписано разяснение към секретния протокол, уточняващо разграничаването на сферите за влияние и разширяващо ги от интерес на СССР. С помощта на тези споразумения СССР спасяваше от германско нахлуване Западна Украйна, Западна Белорусия и Прибалтика.
Ето какво казва докторът на историческите науки, професор Наталия Басовская:

- В пакта „Молотов-Рибентроп” имаше особено важна точка за разделянето на сферите за влияние между двамата най-големи претендента, политиците и военните. От една страна, представители на много реваншистки настроените кръгове на Германия, и от друга – сталиновото обкръжение, настроено да направи социалистическа, най-малкото, Европа. Всъщност, пактът е временно разпределяне на силите между доста енергично настроени в перспектива съперници. Не доверявам много на специалисти, които смятат, че от страна на СССР това е била чиста отбрана. В сферата за влияние на съветите бяха Западна Украйна и Западна Белорусия, влизали в състава на Полша след полско-съветската война. СССР заяви и за интерес от Бесарабия, загубена през 1919 година.
Съветският Съюз получи от Германия задължение да не прекрачва линията на реките Буг, Висла и други… Тази линия приблизително отговаряше на така наречената „линия на Керзон”, по която се предполагаше да се установи източната граница на Полша след Първата световна война. Политиката на западните държави доведе до разделяне на Чехословакия – на 29-ти септември 1938 година ръководителите на правителствата на Великобритания Чембърлен, на Франция Даладие, на фашистка Германия Хитлер и фашистка Италия Мусолини подписаха в Мюнхен споразумение за разчленяване на Чехословакия, влезнало в историята, като „мюнхенски сговор”. На 14-ти март 1939 година германските войски влезнаха в територията на Чехословакия. След няколко дни войските на вермахта окупираха литовското пристанище Клайпеда (Мемел), а скоро след това Хитлер утвърди план за окупиране на Полша.

- Във всички времена и епохи нашата земна цивилизация, която засега е цивилизация на войната, а не мира, е познавала подобни разделяне на сфери на влияние, търсене на съюзници, изработване на секретни планове, опити за измама и т.н. Винаги има някакви тайни мисли, тайни стратегически планове. И всяка от страните преследва свои цели. Германия се стремеше да си осигури благоприятни външнополитически условия за да нападне Полша и да недопусне създаването на англо-френска коалиция. Великобритания и Франция се опитваха да избегнат война с Германия и да я насочат към СССР, а при определени условия да постигнат нов сговор с Германия, като решат „полския проблем” чрез компромис с райха. СССР се опитваше да попречи на сговора на Великобритания и Франция с Германия и Италия.
До 19-ти август 1939 година англо-френско-съветските преговори стигнаха до „задънена улица”. Съветското правителство даде съгласие за идването в Москва на Рибентроп. Хитлер в лично послание до Сталин го помоли да даде разрешение за идването на Рибентроп на 22-ри, максимум на 23-ти август. Москва отговори със съгласие, и 14 часа след пристигането на Рибентроп беше подписан договорът за ненападение между Германия и СССР.

- На този пакт са давани най-различни оценки, дори противоположни. Смятам, че така ще бъде и занапред. Прекалено много е свързано с него. Живи са хората, живи са децата на онези, които са били участници в събитията. Съществуващите становища отразяват, според мен, факта, доколко събитието е било секретно и е имало разнообразни задачи.


  •  
    и споделяне