Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
13 август 2009, 17:12

Георги Зубков: никога не съм мечтал да бъда журналист

"Гласът на Русия" предлага поредица материали, посветени на 80-годишния юбилей на радиокомпанията. Това ще бъдат очерци за онези, които са стояли край изворите на предавания за чужбина, които се стремиха да направят по-близка и разбрана на чуждестранния слушател далечната страна, със своите културни традиции и история, които водиха диалог с помощта на писма и разговор по телефона.

"Гласът на Русия" предлага поредица материали, посветени на 80-годишния юбилей на радиокомпанията. Това ще бъдат очерци за онези, които са стояли край изворите на предавания за чужбина, които се стремиха да направят по-близка и разбрана на чуждестранния слушател далечната страна, със своите културни традиции и история, които водиха диалог с помощта на писма и разговор по телефона.
Тук се раждат звезди! Този епитет от колеги-журналисти може да се чуе за радио "Гласът на Русия". И това не е преувеличение. През всичките изтекли 80 години, откакто на 29-ти октомври 1929 в ефира се появиха предаванията на международното радио от Москва, основи на майсторството си усвояваха тук много от известните радио- и телезвезди, писатели и дори политици. Сред тях е и Георги Зубков, известен тележурналист-международник, многогодишен специален кореспондент във Франция.
Никога не съм мечтал да бъда журналист, разказва днес Георги Зубков. Тогава, в далечната сега 1949 година, след завършване на Московския институт за международни отношения, мислите ми бяха само за сцената. Да отида в театъра не ми стигна смелост, образованието все пак не е театрално. И се намери компромис – радиото. Защо? През онова време с голям успех сред слушателите се ползваха радио-спектаклите, и младият Георги Зубков реши, че радио-микрофонът не е лоша сцена. Но едва започна да прави първите си репортажи, и новата професия го покори. И атмосферата в колектива се оказа творческа и целеустремена. А сред колегите имаше много хора, работили в радиото още през годините на войната, разказва Георги Зубков:

- Предаванията за чужбина през годините на Втората световна война имаха една особена роля. С риск за живота, предаванията от Москва се слушаха от нелегалните, в редиците на западната съпротива. Това беше единственият източник на онази обективна информация, която даваше представа за положението на фронта. Освен това, да не забравяме, какви хора работеха тогава в Московското радио – редица чужденци, предани на своите народи, но дошли в Москва за да говорят от тук за най-важното – борбата с фашизма. И става ясно, какво значение тогава имаха техните коментари, техните обръщения към сънародниците.

Както и във всеки творчески колектив, особено през съветския период, имаше и проблеми. Оказа се, че е невъзможно да се разказва за СССР на чужденци, както на своите. Естествено, никак не можеше да се критикува съветската система или да се изразява несъгласие с външната политика на страната. Но все пак беше възможно да се намери онази форма, която е подходяща за излагане на един или друг материал. Защото журналистите на "Гласът на Русия" говориха с човек, който беше потопен в абсолютно друга информация. … Днес умовете на хората владеят други електронни медии – Интернет. Но радиото, и по-специално "Гласът на Русия", зад гърба на което е такава дълга история – 80 години – както и по-рано остава необходимо. Защото това е радио, казва Георги Зубков, което помага на хората да опознаят една друга страна, с нейните нрави, обичаи, култура…



  •  
    и споделяне